Андрей Луканов остава една от най-противоречивите фигури в българския Преход. Той е човекът, който стои зад началото на прехода с т.нар. „червени куфарчета“ и с култовия призив „Другари, назначава ви за милионери!“. Именно заради това мнозина го определят като неговия архитект.

Основната му роля е да пренесе на българска почва руския челен опит по сценарий на Юлий Андропов: преход от комунизъм към капитализъм без изпускане на политическия контрол. За да се случи това, е бил необходим и икономически контрол, който да гарантира руското влияние върху България. В неизпълнението на тази последна задача – осигуряването на руски контрол – трябва да се търсят причините за трагичната му смърт.

Началото изглежда успешно. Луканов държи силно лостовете на властта и направлява създаването на многопартийна система в България. Ключов елемент в нея е Движението за права и свободи. БКП се превръща в БСП, БЗНС е преформатиран, а начело застава култова фигура на Прехода. Луканов помага и за организацията на СДС – отпуска сграда и хартия за вестник „Демокрация“. По това време десетки агенти на ДС стават демократи.

Той успява да изгони своя конкурент Петър Младенов. Случайно или не, водещи лица на студентската окупация, довела до оставката на Младенов на 6 юли 1990 г., се оказват с картончета. Луканов обезглавява и крехкия СДС: помага за избора на негов председател за президент, а следващият председател се оказва агент на ДС. Така той пося първите разделения.

След това започват провалите. Луканов не успява да удържи властта и е принуден да подаде оставка, а с това не успява да изпълни поетите ангажименти към Кремъл. Не успява да прокара руските интереси за контрол върху инфраструктурата на „Булгаргаз“ – мисията на Черномордин се проваля. Започва да губи тежест пред Кремъл. Руснаците го изолират от газовия си проект „Топ Енърджи“, начело с новия им наместник Илия Павлов, който му казва: „Андрей Карлович – вече аз карам влака!“.

За да не остане капо, Луканов започва да плете връзки със САЩ. Те вече са създадени покрай промоцията на доктрината „Рън-Ът“ за шоков преход в България. Ден след смъртта му той е трябвало да лети за САЩ.

Поуката според разказа е ясна: обслужването на чужд господар завършва трагично, а на двама – фатално.