Андрей Гюров изрази позиция по повод изказванията на Румен Радев за европейската подкрепа за Украйна и риска от ескалация. Според Гюров дебатът за "предел" на подкрепата, за необходимостта Русия да не бъде "притискана" и за заплахата от ядрена ескалация не е само за войната в Украйна. Той го определя като разговор за това как се разбира сигурността на Европа и България.

Гюров подчертава, че всички искат мир, но ключовият въпрос е какъв мир гарантира сигурността на България и Европа. Дипломацията е необходима, но не е алтернатива на възпирането и съюзите. Тя има сила, когато зад нея стоят единството на Европа, способността на НАТО да възпира и готовността да се защитава националният интерес.

Според него не може да се приеме логиката, че колкото по-голяма е заплахата от ескалация, включително ядрена, толкова повече Европа трябва сама да ограничава своята сигурност. Ядрената заплаха не може да бъде аргумент за политическо отстъпление.

За България това има пряко значение, защото страната е член на ЕС и НАТО, на Черно море и на източния фланг на Алианса. Европейската солидарност и единството на НАТО не са външна политика, която се наблюдава отстрани, а част от националната сигурност на България.

Затова Гюров смята, че българският президент трябва ясно да заяви своята позиция. Той поставя въпроси: споделя ли президентът тезата, че европейската подкрепа за Украйна трябва да има "предел", определен от страха от руска ескалация; смята ли, че ядреният риск трябва да определя границите на европейската политика за сигурност; и вярва ли, че сигурността на България се гарантира чрез по-силно европейско и евроатлантическо единство.

Според Гюров България не трябва да бъде поставяна между Европа и Русия. Тя трябва да бъде в Европа и НАТО не като наблюдател, а като държава, която участва във вземането на решенията за собствената си сигурност. Мирът е цел, но реален и устойчив мир се постига с гаранции за сигурност, не със заплахи.