Андрей Гюров, кандидат за президент, представя позициите си по широк кръг теми – от отношенията с опонента Илияна Йотова до външната политика, съдебната реформа и политиките към различни общности.

На първия въпрос – да каже нещо хубаво за Илияна Йотова – Гюров отговаря, че тя е политик с дългогодишен опит, който изпълнява конституционните си задължения в последните два мандата. Разликата между двамата той вижда във факта, че не е политик по кариера, а човек, изградил се в частния сектор – банкер, преподавател и представител на академичната сфера, което го прави независим от предишни политически обвързаности.

По темата за „домовата книга“ в Конституцията Гюров заявява, че принципът на Монтескьо „власт власт възпира“ трябва да действа независимо от това кой е на власт. Според него решението за въвеждането ѝ е било правилно, защото е имало пропуски и сиви полета, позволяващи концентрация на власт в един човек.

Националният идеал на държавата според него е България да бъде свободна и да има правото на избор за своето развитие, да отстоява националния интерес и този на гражданите си. В сегашната обстановка това означава участие в силни икономически и отбранителни съюзи. По повод разговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп за внос на дизел Гюров настоява България да подкрепя ясната европейска позиция и трансатлантическите партньорства от позицията на равноправен партньор. „Политиката на сделките“ създава непредвидимост, засилва конфликтите и влошава живота на европейските граждани чрез по-високи цени на транспорта и енергията.

За ударите на САЩ срещу Иран Гюров заема позицията на Европейския съюз: те са в сивата зона на международното право, няма резолюция, която да ги осъжда, но има заплахи за мирното население. Европа не може да подкрепя такива удари, а режим, който се стреми към ядрено оръжие и изнася тероризъм, трябва да бъде ограничаван чрез засилени санкции и деескалация. На въпрос защо нарича Русия агресор, а САЩ – не, той отговаря, че има резолюция на Общото събрание на ООН, определяща войната на Русия срещу Украйна като агресия, докато такава резолюция за ударите на САЩ срещу Иран няма.

По темата за Израел и Палестина Гюров казва, че България има добри отношения и с двете страни и трябва да бъде мост към мира. Той настоява да се следват стъпките от мирния план, примирието да се спазва, да има пълно разоръжаване на Хамас и преходно правителство. Според него отговорът на Израел след атаките от 7 октомври не е бил съразмерен, макар Израел да има право да защитава населението и територията си. За морална позиция в борбата с тероризма трябва да се спазват международното право и сигурността на палестинските цивилни.

Гюров обяснява, че не е бил в казарма, защото е предоставял необходимата информация на българските власти и по закон е бил освободен. За вицепрезидента Кандев казва, че решението е изцяло негово и носи пълна отговорност. Той е имал много дискусии преди встъпването на служебното правителство за екипа на МВР, който е бил ключов за честните избори, и смята, че с Кандев и министър Дечев са свършили добра работа.

Първата му задгранична визита като президент вероятно ще бъде в Европа след обсъждане с екипа. Ако не стане президент, той не отговаря директно, а казва, че кампанията е насочена към победа. За случая „Петрохан“ изводите му са, че институциите трябва да работят прозрачно и да предоставят проверена информация, а разследващите органи и прокуратурата не трябва да правят внушения без завършени експертизи, защото това внася разделение и страх.

По въпроса за главния прокурор Гюров иска проактивна и прозрачна президентска институция, която предлага решения преди проблем, а не стои с вето в ръка. Той ще следи изслушването и избирането на кандидати във Висшия съдебен съвет и ще търси мнението на граждански организации и съдебната система, за да има независим и почтен главен прокурор.

За правителството на Румен Радев Гюров казва, че то е обещало сваляне на цените с 15% и разграждане на олигархията, но резултатът е обратен – растящи цени, хаотични мерки, по-високи дефицити и раздути административни разходи. Той вижда и концентрация на власт с белези на автокрация, включително внушения кои медии са удобни. Според него президентът трябва да казва „не“, когато се тръгва срещу интереса на гражданите.

За българите зад граница Гюров обещава инициативи за връщане на млади семейства и специалисти, както и подкрепа за обучение в чужбина с ангажимент за връщане. За българите в окупираните украински територии той говори за около 250 000 души, които нямат право да учат на български и са репресирани. Според него трябва да се предприемат всички възможни действия, макар дипломатическите усилия да са под въпрос, тъй като Русия е обявила България за вражеска държава. На въпрос би ли говорил с Путин, отговаря, че като президент би направил всичко необходимо, ако това е на масата.

Към турци, роми и други малцинства Гюров отправя послание, че е президент на всички българи независимо от етническа и религиозна принадлежност. Към българите, подкрепящи Путин, казва, че всеки има право на симпатии, но при агресия и нарушаване на международното право трябва да се поставя националният интерес. Към ЛГБТИ+ общността – че всички граждани трябва да имат равни права и свободи.

За Северна Македония Гюров подкрепя пълноправно членство в ЕС, когато бъдат изпълнени условията по френското предложение, включително вписването на българите в конституцията. Това защитава българското малцинство и дава път на страната към европейското семейство. По президентските правомощия смята, че има достатъчно правомощия за силен коректив и не е нужно увеличаване. Учи се от правителството на Иван Костов и президента Стоянов, а международно – от Еманюел Макрон.

За младите протестиращи от 2025 г. Гюров казва, че те искат спокойствие и правила, които важат за всички. Най-неотложни са реформите в здравеопазването и образованието, по които екипът му има готовност да предлага решения. Подходът му като президент ще бъде диалогичен и институционален – изграждане на екипи, конкретни реформи, срокове и план. Той ще подкрепя правителството при правилни мерки, ще има ясен глас при грешни и ще налага вето само при явно отклонение от визията за страната. На въпрос дали може да го видят с вдигнат юмрук, отговаря, че предпочита протегната ръка, но при нужда поема отговорност за силни и ясни позиции.

За културата Гюров иска не само увеличаване на бюджета, но и насочване на средствата към области с най-голям ефект и промяна във финансирането на база продадени билети, защото там е имало злоупотреби. Културата не може да се управлява на чисто търговски принципи. Той потвърждава, че родителите му вероятно са членували в БКП. Накрая, към колебаещите се гласоподаватели, казва, че изборите не са за личност, а за кауза и посока – европейска, демократична, сигурна и просперираща България, гледаща напред, а не към миналото.