Андрей Гюров и битката за либералното пространство след президентския вот
Икономическият анализатор и лидер на партия България може Кузман Илиев смята, че предстоящите президентски избори не са само вот за държавен глава. Според него Андрей Гюров играе и по-дълга игра – да се утвърди като лидер на цялото либерално пространство. Илиев отбелязва, че политическата стратегия често стои отвъд непосредствения резултат.
По думите му след вота Гюров може да се опита да оглави нова партия вдясно и да мобилизира и окрупни това пространство. Затова изборите са важни не само с въпроса кой ще е президент, а и с преформатирането на политическия терен. Илиев прогнозира, че властта отива в ръцете на Радев или хора около него, но това няма да е стабилно и балансирано състояние, така че ще се появят алтернативи.
Според него Бойко Борисов дава сигнал на избирателите на ГЕРБ да не подкрепят Гюров. Илиев определя като парадокс това, че евродепутат от ГЕРБ участва в инициативния комитет на Илияна Йотова, и смята, че това е по-скоро със санкцията на Борисов. Целта според него е Гюров да не се представи твърде силно, а Борисов да остане единствената алтернатива в дясното пространство. Илиев вижда в това опит Борисов да спаси себе си политически, включително с внушението, че е постигнал разбирателство с Радев. Според анализатора такова разбирателство няма, а прекомерната концентрация на власт в прекия противник обикновено води до зануляване. Затова оценява хода на ГЕРБ като стратегическа грешка и признак, че партията абдикира от ключовата си функция да създава кадри и общественици.
По темата за бюджета за 2027 г. Илиев очаква въпросът да бъде оставен за след президентския вот, за да не тежи и да не създава повод за спекулации. Според него няма да има забавяне. Той прогнозира, че и тази година дефицитът ще бъде по-нисък от заложения, защото заложеният е стряскащ. Основният риск идва от външни фактори – поскъпване на горивата, особено дизела, което удря земеделието, производството и транспорта. Натиск има и върху доходите на гражданите заради по-високи лихви по кредити и ипотеки, както и заради доходността по държавния дълг. Илиев критикува липсата на смели реформи и послания, че дефицитите са вредни и трябва да бъдат овладени.
Той предупреждава, че България е шампион по най-бърз ръст на дълга, дефицитите хронифицират, а средносрочната прогноза предвижда големи дефицити. Според него те ще бъдат по-големи като дял от икономиката, тъй като тя стагнира. Дългът ще расте, а това рано или късно води до вдигане на данъци. Илиев очаква увеличение на данъците да бъде представено като реформа за демонтиране на плоския данък под натиска на МВФ и с идеята богатите да плащат повече. Той обаче подчертава, че в България няма богати от доходи – богатите са близки до властта хора с големи обществени поръчки и активи, докато работещите са средна класа, която ще понесе тежко обложване. Илиев се обявява против това и настоява разходите да бъдат овладени.
Накрая той изтъква, че цените не могат да бъдат овладени с административни мерки. Вместо това е нужна среда, която благоприятства по-добро производство.