Във Велико Търново, в залата на Музея Възраждане и Учредително събрание, Илияна Йотова постави въпрос за зависимостите на кандидат-президентската двойка на Андрей Гюров и Георги Кандев. Тя обърна внимание, че един от основните спонсори на кампанията има голяма украинска фирма за производство на дронове, и попита какви зависимости би имал бъдещ президент. Според нея войната се оказва добър бизнес и за част от политическата система в България.

Публични данни сочат, че сред най-големите дарители е Калоян Данчев с 100 000 евро. Той е едноличен собственик на българско дружество, регистрирано през юни 2025 г. като Волаком Инвестмънт и преименувано през юни 2026 г. на Дженерал Чери интернешънъл. Името препраща към украински производител на FPV дронове, който заявява капацитет над 100 000 безпилотни системи месечно. В българската фирма Кирил Петков е вписан като представител и член на съвета на директорите. Твърди се също, че Данчев е осигурил близо 80% от бюджета на президентската кампания.

Статията поставя акцент върху твърдения, че Гюров рядко говори сам и че зад него стоят Асен Василев, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов. Изразява се опасение, че ПП и ДБ искат връщане към модела на сглобката – нестабилност, лични интереси и възможност Асен Василев да стане министър-председател. За тези политически сили продължаването на войната в Украйна се представя като политическа линия, а не като въпрос за българския интерес.

Повдигат се въпроси кой би диктувал позицията на евентуален президент по Черно море, по сигурността и по участието на български войници в чужда война. Отбелязва се още, че Данчев развива туристически бизнес в Мексико, свързван с маркетингова компания и ваканционни комплекси, и че според публичната му биография бизнесът му генерира близо милиард долара годишни продажби. Споменават се и твърдения за газов лиценз, имотни интереси край Бургас и общи дружества със съпругата на Кирил Петков.

В заключение текстът настоява, че въпросът не е дали богати хора могат да даряват, а къде е границата между финансовата подкрепа и политическото влияние. Пита се кой ще следи тази граница и какво точно струва 300 000 евро. Според материала отговорът е в публичните регистри, фирмените данни и подписаните споразумения.