Третото място рядко остава в историята на световните първенства – шампионите и финалистите са тези, които се помнят. Но Англия направи изключение, превръщайки мача за бронза срещу Франция в най-зрелищния двубой на Мондиал 2026. Победата с 6:4 донесе бронзовите медали на „трите лъва“, но остави неизбежния въпрос: защо този футбол не беше показан четири дни по-рано срещу Аржентина?
Още преди мача английските медии го определиха като шанс за изкупление след болезненото отпадане на полуфинала. След последния съдийски сигнал обаче се говореше за друго – за най-добрия футбол, който Англия е играла на турнира.
Това поставя дилемата около Томас Тухел. На полуфинала германският специалист избра предпазлив подход – Англия започна със страх да не загуби, а не с желание да спечели. След почивката, вместо да затвърди силните страни, Тухел промени структурата, опитвайки се да съхрани резултата. Това разруши баланса, а Аржентина наказа колебанието и стигна до обрат за 2:1.
Срещу Франция всичко беше различно. Без напрежението на полуфинала Англия игра така, както привържениците ѝ чакаха с години – висока преса, постоянни смени на позициите, агресия още при първото подаване на съперника, скорост по фланговете и непрекъснато движение между линиите. Още до почивката резултатът беше 4:0. Франция върна интригата през второто полувреме, но това беше повече следствие от отпускането на Англия и грешки в защита, отколкото знак за промяна на превъзходството.
Особено впечатляващ беше Букайо Сака, който реализира хеттрик и се превърна в символ на свободния английски футбол. До него Джуд Белингам, Деклан Райс и останалите показаха интензивност, която липсваше срещу Аржентина.
Франция също има причини за разочарование. Защитата на Дидие Дешан беше необичайно неорганизирана, а линиите между халфовете и защитниците се разкъсваха постоянно. Това бе последният мач на Дешан като национален селекционер след близо 14 години. Предстои ерата на Зинедин Зидан.
И въпреки поражението, Килиан Мбапе отново показа защо е най-голямата индивидуална звезда. Двете му попадения го превърнаха в едноличен голмайстор №1 в историята на световните първенства с общо 22 гола. Майкъл Олисе също влезе в историята със седмата си асистенция, изравнявайки рекорда на Пеле.
И все пак Англия беше големият победител. Парадоксално, най-силният ѝ мач се оказа този, който не носеше титла. Бронзовите медали не заличават разочарованието от пропуснатия финал, но показаха нещо по-важно – че този отбор има потенциала да играе модерен, смел и доминиращ футбол.
Остава въпросът: ако Англия беше излязла със същата смелост срещу Аржентина, нямаше ли тя да се готви за световния финал, а не за мача за третото място?