Анатол Франс умира на 12 октомври 1924 г. в Ла Бешлери край Сен-Сир-сюр-Лоар, на 80-годишна възраст. Роден като Жак Анатол Франсоа Тибо, той израства сред книгите в парижкото книжарство на баща си и още от млад се посвещава на литературата – пише стихове, критика, романи и публицистика.

Между 1888 и 1892 г. е литературен критик на вестник „Le Temps“, а през 1896 г. става член на Френската академия. Първият му голям успех идва с романа „Престъплението на Силвестър Бонар“ (1881), чийто герой съчетава ученост, разсеяност и човешка доброта.

Сред най-известните му книги са „Таис“ – история за египетска куртизанка и аскет, в която плътското желание се сблъсква с религиозния фанатизъм; „Островът на пингвините“ – фантастичен разказ за пингвини, погрешно покръстени и превърнати в хора, прераснал в сатира на войните, национализма, собствеността и политическите институции; „Боговете жадуват“ – роман за Френската революция, който показва как идеите за справедливост биват погълнати от подозрение, насилие и фанатизъм; и „Бунтът на ангелите“, където небесният ред е огледало на човешката власт.

Франс не остава страничен наблюдател на политиката. По време на Драйфусовата афера той застава на страната на Алфред Драйфус и се превръща в един от най-видимите интелектуалци на френския обществен живот. През 1921 г. получава Нобеловата награда за литература – за „блестящи литературни постижения“, благородство на стила, дълбоко човешко съчувствие и „истински галски темперамент“. Само година по-късно произведенията му са включени в Индекса на забранените книги на Католическата църква.

След смъртта му събраните му съчинения излизат в 25 тома между 1925 и 1935 г. Времето променя литературната мода, но не заличава централния въпрос, който Франс поставя: какво се случва с човека, когато превърне собствените си убеждения в абсолютна истина.