COP17 в Ереван: конференция за биоразнообразие под сянката на златен рудник
Седемнадесетата конференция на страните по Конвенцията за биоразнообразие (COP17) приключи в Ереван на 31 октомври 2026 г. – с ден закъснение спрямо графика и след дванадесетчасово нощно пленарно заседание. Председателстващият форума арменски министър на околната среда Амбарцум Матевосян обяви, че резултатите са надминали очакванията, а делегатите похвалиха логистиката: безплатни автобуси, затворени улици и училища. По организацията почти нямаше претенции. По-сериозният въпрос обаче бе какво прави домакинът със собственото си биоразнообразие.
Буквално девет дни преди откриването на COP17 правителството пусна в експлоатация златния рудник Амулсар край Джермук. Това стана въпреки изискванията на Бернската конвенция, която още през 2025 г. поиска спиране на разрешенията за добив, а през 2026 г. настоя за нова оценка на въздействието върху околната среда и за създаване на национален парк „Джермук“ преди форума. Правителството отговори, че оценките и разрешенията остават в сила; нито нова ОВОС, нито парк станаха факт. Под рудника, на река Арпа, се намира Кечутското водохранилище, откъдето вода се прехвърля към езерото Севан, така че замърсяване в реката би засегнало главното езеро на Армения. Повече от четиридесет организации и активисти изброиха дванадесет цели на Конвенцията, на които проектът противоречи.
Конфликтът на интереси не е метафора: от 2024 г. държавата притежава 12,5% от Lydian Armenia, а през 2025 г. предостави държавна гаранция за 150 млн. долара по кредитите на добивната компания. Така председателстващият конференцията екоминистър представляваше едновременно акционер и основен гарант по кредита на компанията, експлоатираща рудника.
По време на COP17 арменската полиция влезе в конфликт с природозащитници осем пъти. Активисти с плакати и тениски „SaveAmulsar“ не бяха допускани от зелената до синята зона, а около десет полицаи настояха да се отдалечат от главния вход. Протестната група бе придружавана от служители на Службата за национална сигурност. Анна Шахназарян бе задържана за четвърт час заради тениската си пред входа – преди собствения ѝ доклад на сцената. След забрана на пикетите пред входа протестът се премести вътре: Шаварш Маргарян престоя три часа с тежък камък, привързан към крака му, а на Левон Галстян поискаха да предаде микрофона, когато заговори за преместването на защитени растения от територията на рудника. Международна правозащитна организация изпрати спешно обръщение до властите, а специалният докладчик по Орхуската конвенция обеща да повдигне въпроса пред правителството, ако бъде потвърдено превишаване на правомощия. Министерството на вътрешните работи, Службата за национална сигурност и Министерството на екологията не отговориха на сигналите. По думите на юристката Назели Варданян концесионерът е завел дело срещу нея заради число, публикувано на собствения сайт на златодобивната компания.
Пет дни преди откриването на COP17 Министерството на териториалното управление публикува изменения в Кодекса за подземните богатства и в Закона за оценка на въздействието върху околната среда. Сега възражението на местния общински съвет блокира държавната експертиза на златодобивния проект – единственият лост на общината срещу рудник на своя територия. Според законопроекта „основанията за възраженията“ ще се разглеждат от упълномощения орган, който сам ще решава дали са достатъчни. Сто и пет организации поискаха законопроектът да бъде оттеглен и да бъде проверена пристрастността на разработчиците му в полза на минния бизнес. Обсъждането приключи на 30 октомври, а резултатът не бе публикуван.
След 31 октомври кабинетът вече не споменава конференцията. Армения получи двугодишен мандат за председателство, но не разреши нито един спор между страните – всички бяха отложени за Киото през 2028 г. Двете решения, които страната взе сама – пускането на Амулсар и законопроектът за подземните богатства – са насочени срещу целите, заради които конференцията беше свикана. Армения проведе конференция за защита на природата, но не допусна на нея собствените си природозащитници. Организатор, но не и дейен участник – така може да се обобщи резултатът.