Ранни президентски военни действия

Джордж Вашингтон ръководи потушаването на Въстанието на уискито през 1794 г., а Томас Джеферсън изпраща военноморски сили срещу Триполи в Първата берберска война. Джеймс Мадисън подписва обявяването на война срещу Великобритания през 1812 г.; конфликтът не променя значително териториите, но британски сили подпалват Вашингтон през 1814 г. При Джеймс Полк САЩ воюват с Мексико от 1846 до 1848 г. и получават големи територии, включително днешните Калифорния, Невада, Юта и части от други щати. Най-кървавият конфликт е Гражданската война, водена от Ейбрахам Линкълн от 1861 до 1865 г.; започнала като борба за Съюза, тя се превръща и в конфликт срещу робството.

Световни войни и глобална сила

Уилям Маккинли въвежда САЩ във войната с Испания през 1898 г., което води до контрол над Пуерто Рико, Гуам и Филипините и до Филипинско-американската война до 1902 г. Удроу Уилсън първоначално пази неутралитет, но през 1917 г. САЩ се присъединяват към Антантата; след войната Сенатът отхвърля Версайския договор и членството в Обществото на народите. Франклин Делано Рузвелт ръководи страната през по-голямата част от Втората световна война; след Пърл Харбър САЩ воюват в Европа и Тихия океан, а мобилизацията и подготовката за десанта в Нормандия ги превръщат в решаващ фактор за победата. Хари Труман одобрява атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки през 1945 г. и през 1950 г. изпраща войски в Корея под мандата на ООН без обявена война, поставяйки началото на модела на големи следвоенни конфликти без формална декларация.

Виетнам и разширяване на правомощията

Дуайт Айзенхауер и Джон Кенеди увеличават помощта и военните съветници в Южен Виетнам. Линдън Джонсън превръща участието в пълномащабна война след резолюцията за Тонкинския залив през 1964 г.; американските войски надхвърлят 500 000 души. Ричард Никсън разширява ударите в Камбоджа и Лаос и започва изтегляне; последните части напускат Виетнам през 1973 г., а през 1975 г. Северен Виетнам превзема Сайгон. Според военния историк Питър Мансур балансът се измества към изпълнителната власт, защото президентите постепенно разширяват възможностите си да използват армията без официална декларация от Конгреса.

Операции след Виетнам

Роналд Рейгън изпраща морски пехотинци в Ливан през 1982 г. и нарежда нахлуване в Гренада през 1983 г. Джордж Буш-старши изпраща войски в Панама през 1989 г. и ръководи коалицията в операцията „Пустинна буря“ срещу Ирак през 1991 г. Бил Клинтън използва военна сила в Сомалия, Хаити, Босна и Херцеговина, Косово и Ирак, като въздушните удари без класическа декларация размиват границата между ограничена операция и продължителен конфликт.

Войната срещу тероризма и съвременни операции

След атентатите от 11 септември 2001 г. Джордж Буш-младши обявява „война срещу тероризма“; Конгресът разрешава използване на сила, а САЩ нахлуват в Афганистан. През 2003 г. Буш започва войната в Ирак с твърдения за оръжия за масово унищожение, които по-късно не са открити; Афганистан става най-дългата война в историята на САЩ. Барак Обама нарежда операцията, при която Осама бин Ладен е убит в Пакистан през 2011 г., и въздушната интервенция в Либия; той продължава действията срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Доналд Тръмп по време на първия си мандат нарежда удари в Сирия и Ирак, включително операцията, при която е убит Абу Бакр ал Багдади. Джо Байдън наследява войните в Афганистан и Ирак, но през август 2021 г. приключва американското военно присъствие в Афганистан. При втория мандат на Тръмп географията на бойните действия отново се разширява: през 2026 г. САЩ започват мащабна кампания срещу Иран и операция във Венецуела срещу Николас Мадуро. И двете действия предизвикват дебат за границите на президентските военни правомощия, тъй като не са предшествани от официално обявяване на война от Конгреса.