Ежедневната употреба в България е под средното за ЕС

През 2025 г. 4,6% от българите на 16 и повече години са посочили, че пият алкохол всеки ден. Това е малко под средното ниво за Европейския съюз, което е 4,8%. България обаче не е сред страните с най-висок дял на ежедневните потребители.

По-рядкото ежедневно пиене не означава непременно ниска обща консумация или по-малък здравен риск. От значение са и количеството алкохол, изпито наведнъж, както и епизодите на тежко пиене.

В ЕС 19,2% от хората са употребявали алкохол всяка седмица, а 21,8% – поне веднъж месечно. Общо 45,8% са пили поне веднъж месечно. Други 20,7% са го правили по-рядко от веднъж месечно, а 33,5% не са пили през предходната година или никога не са употребявали алкохол.

Полша води по ежедневна употреба

Разликите между държавите са големи. Най-висок дял на ежедневна употреба има в Полша – 16%. Следват Италия със 7,9%, Белгия и Дания с по 7,5%.

Тези числа не показват колко алкохол действително се изпива. Друг важен показател е тежкото епизодично пиене, при което голямо количество алкохол се приема за кратко време. По-ранни сравними данни показват, че близо един на всеки пет възрастни в ЕС е съобщавал за такъв епизод поне веднъж месечно.

Мъжете пият по-често, ежедневната употреба расте с възрастта

Разликата между половете остава ясна. През 2025 г. 56,5% от мъжете в ЕС са употребявали алкохол поне веднъж месечно, докато при жените делът е 35,9%.

Ежедневната употреба се увеличава с възрастта. Само 0,8% от хората между 16 и 24 години пият всеки ден, а при хората на 65 и повече години делът достига 8,9%. При младите по-рядкото пиене не означава непременно по-малък риск. Тежкото епизодично пиене може да е особено опасно заради повишения риск от травми, пътни инциденти и други последици.

Данните показват връзка и със социално-икономическото положение. Сред хората в риск от бедност или социално изключване 47,5% не са употребявали алкохол през годината или никога не са пили, докато сред останалата част от населението този дял е 29,9%.

За здравето не е важна само честотата

От медицинска гледна точка най-същественото е общото количество алкохол и моделът на употреба. Алкохолът е токсично и психоактивно вещество, което може да предизвика зависимост. Употребата му е причинно свързана с повече от 200 заболявания, травми и други здравни състояния.

Алкохолът е установен канцероген от група 1 и е свързан с поне седем вида рак, включително рак на гърдата, черния дроб, дебелото и правото черво, устната кухина, фаринкса, ларинкса и хранопровода. Не може да бъде определено безопасно количество по отношение на риска от рак. Дори ниските нива на консумация могат да увеличат риска, като той нараства с количеството.

Европа продължава да носи особено тежко бреме. Европейският регион остава регионът с най-висока консумация на алкохол в света, а около 800 000 смъртни случая годишно се свързват с употребата му.

Затова резултатът от 4,6% ежедневни потребители поставя България малко под средното за ЕС само по един конкретен показател. За реалната оценка на здравния риск трябва да се разглеждат едновременно честотата, количеството, тежкото епизодично пиене и общата консумация. Препоръката е кратка: колкото по-малко алкохол, толкова по-нисък е здравният риск.