Американският невролог д-р Ричард Рестак препоръчва хората на 65 и повече години напълно и за постоянно да изключат алкохола от храненето си. Според него препоръката е свързана с натрупващите се данни за връзката между прекомерната употреба, увреждането на мозъка и деменцията.

Рестак описва алкохола като директен невротоксин – вещество, което може да уврежда или нарушава работата на нервната система. По думите му хората е добре да се замислят защо пият. Ако алкохолът им помага да повишат настроението си или да намалят тревожността, това може да е знак за проблемна употреба.

Продължителното пиене на големи количества може да доведе до недостиг на витамин B1, увреждане на нервните клетки, проблеми с кръвоносните съдове и намаляване на обема на бялото мозъчно вещество. Сред възможните последици са алкохолно-свързано мозъчно увреждане, синдромът на Вернике-Корсаков и алкохолно-свързана деменция.

Препоръката не означава, че всеки трябва автоматично да спре алкохола в деня, в който навърши 65 години. Тя е експертна, а не общоприета медицинска граница. Рискът зависи от количеството, честотата и продължителността на употреба, общото здравословно състояние и приеманите лекарства.

Официалните здравни препоръки подчертават, че за когнитивното здраве не може да бъде определено безрисково количество алкохол. Не се приема и тезата, че умерената употреба има доказан защитен ефект срещу деменция. Според едни от препоръките хората не трябва да надвишават 14 алкохолни единици седмично; ако редовно достигат този праг, употребата трябва да бъде разпределена в поне три дни и да включва дни без алкохол. Тази граница се определя като нискорискова, а не като напълно безопасна. Други обобщени данни сочат, че над 28 единици седмично може да ускори влошаването на мисловните способности с напредването на възрастта. Умереното пиене не е доказано като причина за деменция, но не предпазва от заболяването.

Затова пълното спиране след 65-годишна възраст трябва да се разглежда като предпазен подход, особено при хора с продължителна или прекомерна употреба. Най-силно установена е връзката между големите количества алкохол и увреждането на мозъка, докато точният ефект на малките количества остава предмет на научни дискусии.