Ален Делон остава една от най-ярките фигури на френското и европейското кино. Роден на 8 ноември 1935 г. в Со край Париж, той преминава през трудно детство, развод на родителите си и приемно семейство, а по-късно служи във френските военноморски сили, преди да се насочи към артистичните среди на Париж.

Филмовият му дебют е през 1957 г. с „Когато жената се намеси“. Малко по-късно международна слава му носи ролята на Том Рипли в „Пурпурният обед“ на Рене Клеман – образ на красив и хладнокръвен герой, готов на всичко, за да заеме чуждо място. С Лукино Висконти Делон затвърждава репутацията си на актьор, съчетаващ физическа харизма и вътрешна драматичност – в „Роко и неговите братя“ и „Гепардът“.

С Жан-Пиер Мелвил създава един от емблематичните си образи – самотния професионален убиец Жеф Костело в „Самураят“ от 1967 г. Минимализмът, шапката, шлиферът и безизразното лице превръщат героя в културен образ, влияещ и днес върху криминалното кино.

Делон не се ограничава до актьорството: продуцира част от филмите си и участва в продукции като „Борсалино“ с Жан-Пол Белмондо и „Господин Клайн“. Сред важните му заглавия са още „Басейнът“, „Затъмнението“ и „Червеният кръг“. През 2019 г. Кан му връчва почетна „Златна палма“, а при приемането той подчертава ролята на жените в живота си за своята кариера.

Актьорът умира на 18 август 2024 г. в дома си в Души. Президентът Еманюел Макрон го нарича „повече от звезда“ и „френски монумент“. Последните години от живота му са белязани от влошено здраве след инсулт през 2019 г. и публичен конфликт между децата му, но тези спорове не променят мястото му в историята на киното. Оставя образи като Рипли, Роко и Жеф Костело – лица, превърнали се в лаконичен, хладен и световно разпознаваем език на киното.