Алексей Стаханов остава в историята с нощната смяна на 30 срещу 31 август 1935 г. в мината „Централна-Ирмино“ край Кадиевка. Той добива 102 тона въглища за 5 часа и 45 минути при норма около 7 тона. Официалната версия го представя като самотен герой, но рекордът е подготвен и от екип: други миньори подготвят забоя, укрепват галерията и извозват добития въглен. Стаханов е операторът с пневматичния чук и лице на постижението, но резултатът не е физически изкопан само от него.

Стаханов е роден на 21 декември 1905 г. в село Луговая, Орловска губерния. През 1927 г. започва работа в мини в Донбас, а от 1933 г. работи с пневматичен чук. Умението му да организира работата в забоя по-ефективно стои в основата на рекорда. Съветската преса го представя като световен рекорд и доказателство, че новата организация на труда може многократно да увеличи производителността. През септември 1935 г. Стаханов поставя нов рекорд от 227 тона въглища за една смяна.

След това около името му се изгражда кампания, която насърчава работници от различни отрасли да надминават нормите. През ноември 1935 г. Стаханов участва в първата всесъюзна конференция на стахановците в Москва. Там Йосиф Сталин формулира политическото значение на движението с думите: „Животът стана по-добър, другари. Животът стана по-весел.“ В официалната логика на режима трудовият рекорд трябва да покаже не само лична сръчност, а превъзходството на социалистическата организация на производството.

Стаханов получава два ордена „Ленин“, а през 1970 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Между 1937 и 1946 г. е депутат във Върховния съвет на СССР. Продължава професионалното си развитие, учи в Московската промишлена академия и заема ръководни длъжности във въгледобива в Централна Азия и Донбас.

Стахановското движение бързо излиза извън мините. В него са включени работници от металургията, транспорта, текстилната и обувната промишленост. За „стахановци“ са обявявани хора, които постигат рекордни резултати или въвеждат по-ефективни методи. Кампанията обаче поражда и напрежение: новите рекорди водят до по-високи норми за всички, включително за работници без същите условия, инструменти или помощен персонал. Така образът на Стаханов остава двоен — реален миньор с професионални умения и внимателно използван символ на съветската пропаганда.

Алексей Стаханов умира на 5 ноември 1977 г. в Торез. Десетилетия след най-известната му смяна името му продължава да означава трудов рекорд, но и напомня за време, когато производителността се превръща в политическа демонстрация.