Историкът, писател и учител Александър Стоянов, избран за Будител на годината с гласовете на публиката, представи в телевизионен разговор своята теза, че свободата не е постижение веднъж завинаги, а нещо, което трябва да се защитава всеки ден. Според него историята не е просто разказ за миналото, а инструмент за разбиране на настоящето и за по-добри решения за бъдещето. Той припомни ролята на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански като ранни български будители.

Стоянов подчерта, че миналото не бива да се пренаписва или изчиства от неудобни и срамни събития. Загубените войни, чуждото владичество и тоталитарното управление са част от историческия опит, а провалите могат да бъдат толкова ценен източник на знания, колкото успехите. Като пример той посочи западни историографски подходи, които изследват икономическите процеси чрез фалитите на компании, а не само чрез успешните сделки.

Историкът направи паралел между минали и съвременни кризи. По думите му всяка обществена система преминава през възход и упадък, а дори най-успешните модели не са вечни. Той даде примери с въстанието на Асен и Петър в края на XII век, довело до възстановяване на българската държава на фона на кризата във Византия, и с политическите сътресения през VIII век, последвани от възход при хан Крум.

Според Стоянов съвременният свят се променя много по-бързо от предишните епохи. Процеси, които някога са отнемали десетилетия или векове, днес могат да се разгърнат за месеци и седмици. Той смята, че първата половина на XXI век е свързана с преодоляване на инертността, натрупана в края на XX век, когато след разпадането на Съветския съюз се е появило измамното усещане, че демокрацията е победила окончателно и вече не се нуждае от защита.

Историкът предупреди, че ако хората, които искат свобода, спрат да се борят за нея, предимство ще получат онези, които не я желаят. Според него изграждането на по-справедлив свят изисква ежедневно поемане на отговорност.