Александър Македонски, роден в Пела през 356 г. пр.н.е., е една от най-обсъжданите фигури в историята, заобиколена от скандални слухове. Майка му, царица Олимпиада, имала странни религиозни практики и спяла с опитомени змии, което накарало съпруга ѝ Филип II да повярва, че тя съжителства с божество. Според легендите, истинският баща на Александър е Зевс-Амон, а друга теория сочи египетския магьосник Нектанеб.
В деня на раждането му се случили три знаменателни събития: генерал Парменион победил илирийците и пеонийците, конете на Филип спечелили Олимпийските игри, а храмът на Артемида в Ефес изгорял. Гадателите видели в това знак за раждането на бъдещ господар на света. По-късно Александър посетил оракула в Сива, където бил провъзгласен за син на Зевс-Амон, което узаконило стремежа му към световно господство.
На 13-годишна възраст Аристотел станал негов учител. Философът го възпитавал в дух на гръцко превъзходство, но Александър отхвърлил тази ксенофобска концепция. По време на походите си насърчавал бракове между македонци и персийци и интегрирал чуждите култури, което предизвикало недоволство сред генералите му.
Александър умира внезапно във Вавилон през юни 323 г. пр.н.е. след 11 дни мъчителна треска, едва на 32 години. Съвременни теории предполагат политическо убийство чрез отравяне с бял кукуряк, неврологично заболяване (синдром на Гилен-Баре) или дори погребване жив, тъй като тялото му не се разложило с дни. Мистериите около раждането и смъртта му продължават да интригуват историците.