На 25 август 1886 г. княз Александър I абдикира, а България остава без държавен глава. Свалянето му е дело на русофилски офицери, но скоро след това Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров организират контрапреврат. Създадени са регентство и временно правителство, а князът е върнат на престола. Това предизвиква разцепление в армията и обществото. Той обаче вече няма подкрепата на Русия и Великите сили, поради което абдикацията му става окончателна. Александър I умира на 17 ноември 1893 г. в Грац, Австрия, и е погребан в красив мавзолей в центъра на София.

Княз Александър I Батенберг е първият български владетел след Освобождението от османско владичество. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия, в семейството на австрийския генерал Александър фон Хесен Дармщат и полската графиня Юлия фон Хауке. Той е племенник на руската императрица и кръщелник на царя-освободител Александър II. Получава образованието си в Дрезденското военно училище и участва в Руско-турската война от 1877–1878 г. На 17 април 1879 г. Великото народно събрание го избира за княз с пълно мнозинство, като отхвърля другите две кандидатури. На 26 юни същата година той полага клетва в Търново, а изборът е потвърден от Великите сили и от султана с ферман.

Младият монарх не приема ограниченията на Търновската конституция. Борбата между либерали и консерватори внася несигурност, а князът се опитва да управлява чрез консервативни правителства. След като либералите печелят изборите, той ги отхвърля, разпуска парламента и назначава нови кабинети. През 1881 г. Александър I извършва държавен преврат с помощта на военния министър Казимир Ернрот, разпуска парламента и иска пълномощия за седем години. Великото народно събрание ги гласува, но скоро страната изпада в криза заради конфликта между българи и руснаци в управлението. През 1883 г. князът възстановява Търновската конституция, но това го прави нежелан за Русия, защото ограничава влиянието ѝ в България.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е провъзгласено в негово име. Александър I се превръща в ключова фигура и триумфално влиза в Пловдив като „княз на Северна и Южна България“. Международното признание обаче е трудно. Руският император Александър III заявява „Съединение, но без Батенберг“, Англия оказва неофициална подкрепа, а Австро-Унгария подтиква Сърбия към нападение. В последвалата Сръбско-българска война князът се проявява като първия главнокомандващ в новата българска история и извоюва победа, която защитава Съединението. Въпреки това политическата съдба на Батенберг е предопределена – на 25 август 1886 г. той е свален, а по-късно умира в изгнание.