Алекперов отново оглави дивидентната класация в Русия, общите изплащания намаляват
Вагит Алекперов, основател и най-голям акционер на „Лукойл“, отново е начело на класацията на руснаците с най-големи дивидентни доходи. Свързани с него лица и компании са получили общо 106,2 млрд. рубли дивиденти за 2025 г., което се равнява на около 1,26 млрд. долара. Така той си връща първото място, след като година по-рано бе изпреварен от съсобственика на „Северстал“ Алексей Мордашов.
Второто място е за Леонид Михелсон с 87,1 млрд. рубли, а трети е Генадий Тимченко със 75,1 млрд. рубли. При двамата преобладаващата част от сумите са косвени дивиденти – плащания към контролирани холдингови дружества. В челната петица влизат още Игор Кесаев с 40,5 млрд. рубли и Михаил Фридман с 39,5 млрд. рубли.
Тази година списъкът обхваща 75 души, докато предишни издания са включвали 50 участници. Въпреки разширяването общият размер на изплатените дивиденти е намалял до 1,194 трлн. рубли спрямо 1,769 трлн. рубли година по-рано. Спадът се обяснява с високите лихви, които увеличават разходите по кредитите, с укрепването на рублата и с по-ниските цени на някои суровини. Методиката включва както директно получени дивиденти, така и плащания към контролирани холдинги и други свързани структури.
Паралелно Китай засилва кампанията си за събиране на данъци от свръхбогати граждани и големи компании. Властите насочват вниманието към офшорни тръстове, чрез които богати семейства държат акции, недвижими имоти и други активи извън страната. Новите правила предвиждат 20-процентно облагане на увеличението на стойността на активите при прехвърлянето им в офшорен тръст, както и на доходите, генерирани от тези структури. Изискванията обхващат операции от началото на 2023 г., а задълженията трябва да бъдат декларирани в срок от 90 дни.
Данъчни служби в Шанхай, Дзянсу и Шънджън са поискали подробна информация за доходи от дивиденти и продажба на акции. Особено внимание се отделя на капитала на китайски граждани в Хонконг, който е един от основните центрове за управление на средства, изнесени от континенталната част на страната. Според данъчни консултанти това е само върхът на айсберга и може да последват още ограничителни мерки.
Кампанията вече засяга и корпоративния сектор. По оценки през първите шест месеца на 2026 г. повече от 100 публични китайски компании са получили данъчни доначисления или санкции за просрочени плащания на обща стойност около 7,7 млрд. юана. Властите обвързват засиления контрол с необходимостта да увеличат бюджетните приходи и да ограничат изтичането на капитали.