Алфонс Габриел „Ал“ Капоне е най-известният американски гангстер от епохата на Сухия режим. В Чикаго той изгражда престъпна империя, захранвана от нелегален алкохол, хазарт, проституция, рекет и подкупи. Името му е свързано с убийства и кървави войни между бандите, но властите така и не успяват да го осъдят нито за убийство, нито за ръководене на престъпната мрежа. Съдбата му се решава от нещо далеч по-прозаично — неплатени данъци.

Федералните агенти доказват, че между 1924 и 1929 г. Капоне е получил нетен доход от над 1 милион долара, без да подава декларации и без да плаща данъци. Разследването се опира на свидетели, счетоводни книги, разходи и признания, които разкриват мащаба на живота му. На 16 юни 1931 г. той се признава за виновен, убеден, че е договорил присъда от две години и половина. Пред журналисти защитава позицията си с обичайното самочувствие: „Направили са от мен въпрос и не се оплаквам, но защо не преследват онези банкери, които взеха спестяванията на хиляди бедни хора и ги загубиха при банковите фалити?“

Съдия Джеймс Уилкърсън обаче отказва да се съобрази с договорката. „Страните по наказателно дело не могат да се споразумяват за присъдата, която ще бъде произнесена“, заявява той и добавя, че е време някой да покаже на подсъдимия, че с федералния съд не може да се търгува.

Процесът започва през октомври. Капоне е обвинен по 23 пункта за укриване на данъци в периода 1925–1929 г. Прокуратурата превръща разточителния му живот в доказателство за богатство: 6500 долара за месо, 8000 долара за диамантени катарами, скъпи костюми, копринени ризи, конни залагания и пищни партита.

Поведението му в залата е внимателно, но не напълно спокойно. В началото се усмихва на заседателите. В края седи смръщен, движи се малко, предава бележки на адвокатите си и отговаря на журналистите само с неангажиращи звуци. След обвинителната присъда отново се усмихва — сякаш смята, че петте осъдителни пункта от общо 23 не са най-лошият възможен изход.

Съдията не оставя процеса на случайността. След информация, че хора на Капоне разполагат със списък на потенциалните заседатели и се опитват да ги подкупват или сплашват, той сменя съдебния състав с този от друго дело. Заседателите са държани под надзор и заключвани през нощта. В залата е открит и зареден револвер у телохранителя Филип Д’Андреа. Впоследствие Уилкърсън говори за натиск върху свидетели и за поведение, заплашващо правораздаването. В официалния доклад на данъчния агент Франк Уилсън е записано, че Капоне е гледал втренчено свидетелите, докато те дават показания, а някои от тях внезапно са започвали да „забравят“ важни подробности.

На 17 октомври 1931 г. заседателите признават Капоне за виновен по три тежки обвинения за укриване на данъци и по две обвинения за неподаване на декларации. Според архивите те обсъждат случая почти девет часа. Седмица по-късно, на 24 октомври, Уилкърсън му налага 11 години затвор, глоба от 50 000 долара и съдебни разноски. Капоне трябва да плати и около 215 000 долара неплатени данъци с лихвите.

Не е запазена надеждно документирана драматична „последна дума“ на Капоне при произнасянето на присъдата. Запомнени са друго — усмивката му, увереността, че е сключил сделка, и репликата за банкерите, произнесена, преди съдът да му покаже кой има последната дума.

На 4 май 1932 г. Капоне заминава с влак за федералния затвор в Атланта, а през 1934 г. е преместен в Алкатраз. Освободен е през 1939 г., тежко болен и психически променен. Човекът, който някога заплашваше свидетели и диктуваше правилата в Чикаго, не се връща към престъпния живот. Империята му не рухва от куршум, а от пет данъчни обвинения и съдия, който отказва да се пазари.