На 6 октомври 1927 г. в театър „Уорнър“ на „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк е премиерата на „Певецът на джаза“ – филм на Warner Bros., който превръща синхронизирания звук в търговска и културна сензация. В главната роля е Ал Джолсън, който играе Якоб Рабиновиц, известен на сцената като Джак Робин – син на кантор, избрал кариерата на джазов певец. Режисьор е Алън Кросланд, а сценарият се основава на романа и пиесата на Самсън Рафаелсън.

Днес филмът често е наричан първият говорещ, но истината е по-нюансирана. „Певецът на джаза“ е предимно ням филм с музикален съпровод и междузаглавия. В отделни сцени обаче се чуват синхронизирани песни и реплики, записани чрез технологията Vitaphone – система, при която звукът е върху грамофонен диск, синхронизиран с филмовата лента. Библиотеката на Конгреса го определя като първия успешен пълнометражен филм със синхронизирана реч, включена в драматичното действие. Това го отличава от по-ранни продукции като „Дон Жуан“ от 1926 г., който използва синхронизиран музикален съпровод и звукови ефекти, но няма говорни сцени.

Репликата „Чакайте малко, още нищо не сте чули“, произнесена от героя на Ал Джолсън, се превръща в символ на прехода от нямото към звуковото кино. Въпреки че филмът е дълъг 89 минути, Джолсън произнася едва 354 думи. Именно ограниченото използване на речта показва колко силен е бил ефектът от новата технология. Гласът на актьора не просто допълва картината – той променя очакванията на публиката и бизнес плановете на студиата.

Успехът на „Певецът на джаза“ убеждава Warner Bros. да продължи със звуковите продукции и ускорява прехода на Холивуд към говорещите филми. През 1928 г. студиото пуска „Светлините на Ню Йорк“, признат за първия изцяло говорещ пълнометражен филм. Значението на „Певецът на джаза“ не е в това, че е първият филм, в който зрителите чуват звук. Неговата роля е, че доказва пред публиката и индустрията, че синхронизираните гласове и песни могат да превърнат киното в различно изкуство. След премиерата му нямото кино вече има срок на годност.