През 1939 г. светът се приближава към война, а сред учените расте тревогата, че нацистка Германия може първа да овладее ядрената енергия. На 2 август 1939 г. Алберт Айнщайн пише писмо до американския президент Франклин Рузвелт, а на 11 октомври 1939 г. Рузвелт го получава. В него Айнщайн, заедно с други учени, предупреждава за възможността уранът да се превърне в нов и важен източник на енергия и за вероятността да бъде създадена извънредно мощна бомба.

В писмото се посочва, че работата на учени като Енрико Ферми, Лев Силард и Жолио-Кюри прави все по-вероятна верижна ядрена реакция с голяма маса уран. Това би могло да произведе огромна мощност и нови елементи, подобни на радий. Айнщайн допуска, че по този път могат да бъдат изобретени и бомби, като една единствена такава бомба, пренесена от кораб и взривена на пристанище, би могла да разруши цялото пристанище и прилежащите райони. Той отбелязва и че такива бомби може да се окажат твърде тежки за транспортиране по въздух.

Според писмото САЩ разполагат само с бедни уранови руди в ограничени количества. По-добра руда има в Канада и бивша Чехословакия, но най-важният източник е в Белгийско Конго. Затова Айнщайн препоръчва администрацията да поддържа постоянен контакт с физиците, работещи по верижните реакции. Той предлага да бъде назначен доверен човек, който да държи правителствените департаменти в течение, да ускори препоръките за правителствени действия и да обърне специално внимание на опазването на урановата руда. Друга задача би била засилване на експерименталната работа чрез набиране на средства от частни лица и съдействие от индустриални лаборатории.

Айнщайн обръща внимание и на Германия: тя е спряла покупката на уран от чехословашките мини, които е завзела. Той подозира, че ранното действие на Германия може да е свързано с факта, че синът на германския заместник-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института „Кайзер Вилхелм“ в Берлин, където част от американската работа по урана е подновена.

Години по-късно Айнщайн осъзнава ролята си в този исторически момент и дълбоко съжалява. Военните действия ускоряват всички военни разработки, а атомната бомба е изпробвана на практика за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки. Атомната бомба е плод на европейската научна мисъл от края на XIX и първата половина на XX век, както и на страховете и амбициите на великите сили през Втората световна война. Първата успешна разработка е проектът „Манхатън“, реализиран от САЩ, но основните учени, които го инициират и довеждат до успешен край, са европейски граждани.

Първите три бомби са взривени през 1945 г. като финална фаза на проекта „Манхатън“. На 16 юли край Аламогордо, Ню Мексико, е извършен първият в света ядрен опит, наречен „Тринити“ – взривена е имплозивна плутониева бомба с мощност 20 kt. На 6 август над Хирошима, Япония, е взривена бомбата „Малчугана“ – артилерийска уранова бомба с мощност 13 kt. На 9 август над Нагасаки, Япония, е взривена бомбата „Дебелака“, аналог на „Тринити“. Русия взривява първата си атомна бомба на 29 август 1949 г. на полигона Семипалатинск в Казахстан.