Айк и Тина Търнър: музика, контрол и бягството през 1976 г.
Айк Търнър е една от ключовите фигури в ранния ритъм енд блус и рокендрол. Роден през 1931 г. в Кларксдейл, Мисисипи, той оглавява Kings of Rhythm и участва в записа на „Rocket 88“ – песен, сочена като един от предшествениците на рокендрола. По-късно работи с музиканти като Би Би Кинг, Хаулин Улф и Боби „Блу“ Бланд.
В Сейнт Луис Айк среща Анна Мей Булок, която първоначално пее като беквокалистка. През 1960 г. ансамбълът става Ike and Tina Turner Revue, а Анна Мей приема името Тина Търнър. Двамата записват „A Fool in Love“, „I Idolize You“, „It’s Gonna Work Out Fine“, както и версии на „River Deep, Mountain High“ и „Proud Mary“. Концертната им слава расте, а през 1969 г. групата тръгва на турне със „Ролинг Стоунс“ в САЩ. През 1971 г. Айк и Тина получават „Грами“ за изпълнението на „Proud Mary“.
През 1962 г. двамата сключват брак в Тихуана. С годините отношенията им стават все по-тежки заради ревност, контрол и насилие, което Тина по-късно описва като продължило дълго. Повратният момент идва на 1 юли 1976 г. по време на пътуване за концерт в Далас. След конфликт Тина напуска хотелската стая и се укрива в близък мотел – с окървавено лице, без пари и само с 36 цента. Пред управителя на мотела тя се представя и обещава да плати по-късно. Това бягство по-късно е описано в мемоара ѝ и се превръща в символ на нейното освобождаване.
Разводът е финализиран през 1978 г. Тина запазва сценичното име „Тина Търнър“, но се отказва от имоти, автомобили и други активи. Айк отрича да я е пребивал, но признава, че я е удрял и че е имало случаи, в които е действал, без да мисли.
След раздялата Тина преминава през финансово трудни години, преди през 1984 г. албумът „Private Dancer“ да я върне на върха. Така тя доказва, че кариерата ѝ може да съществува независимо от Айк – теза, която той самият често оспорва. Айк остава значим музикант с принос към ранния рокендрол и блуса; през 1991 г. е приет в Залата на славата на рокендрола заедно с Тина, а през 2021 г. Тина получава отделно признание като соло изпълнител. Айк умира през 2007 г., но историята на двамата остава едновременно музикална хроника и разказ за това как една жена си връща името, гласа и живота.