На 25 октомври 1415 г., в деня на Св. Криспин, английската армия на Хенри V побеждава по-многобройните френски сили при Аженкур. Тази победа отваря нов етап в Стогодишната война: Хенри се жени за дъщерята на френския крал и синът му е обявен за наследник на френския престол, но наследниците му не успяват да задържат постигнатото.

Сражението е известно с масовото използване на английския дълъг лък – по-голямата част от войниците на Хенри са стрелци. Това го прави и централен сюжет в пиесата „Хенри V“ на Уилям Шекспир.

Историците правят паралели между похода на Хенри V и съвременни конфликти. Той дебаркира в устието на Сена на 14 август и започва продължителна обсада на Арфльор, докато Франция е на ръба на гражданска война между бургундци и арманяци. Английският крал се съюзва с бургундците, които в Нормандия действат като местна сила за сигурност. Постепенно той печели подкрепата на местни търговци и свещеници, но към противниците му се присъединяват все повече противници на англичаните – ситуация, сравнявана с развитието на конфликти като този с Ал Кайда в Ирак.

Английската армия във Франция по време на Стогодишната война не успява да установи траен контрол над континенталната територия. Затова битката при Аженкур остава може би единствената ѝ ярка победа.

На бойното поле англичаните принуждават тежките френски рицари да настъпят в тясно кално поле, където далекобойните лъкове изсипват облаци от стрели. Французите се скупчват толкова, че не могат да вдигнат оръжията си, а напиращите отзад стъпкват падналите. В хаоса и паниката англичаните извършват истинска касапница.

Въпреки мащаба на победата англичаните в крайна сметка губят, защото не изпълняват обещанието си да въдворят ред и мир сред французите, а гражданската война продължава дълго след смъртта на Хенри V през 1422 г.