На 4 септември 1974 г. е пуснат в действие първият реактор на АЕЦ „Козлодуй“ – първата атомна централа не само в България, а и в Югоизточна Европа. Това събитие е кулминацията на дълга подготовка, започнала със спогодбата за сътрудничество с СССР от 15 юли 1966 г. Още тогава е избрана площадка на Дунав, източно от Козлодуй, където през октомври 1969 г. е направена първата копка, а от април 1970 г. започва мащабното строителство с участието на повече от сто хиляди души.

Централата е изградена на три етапа. Първите два блока са с реактори ВВЕР-440 и са пуснати през 1974 и 1975 г.; втората двойка – усъвършенствани ВВЕР-440 – през 1980 и 1982 г.; а третата двойка с по-мощни ВВЕР-1000 – през 1987 и 1991 г. За времето си много от строителните и инженерни решения са уникални за света.

След присъединяването на България към ЕС блокове 1 и 2 са спрени през 2002 г., а през 2006 г. – и 3 и 4. Те са прехвърлени на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ за извеждане от експлоатация, като АЕЦ продължава да ги поддържа в режим на съхранение на отработено гориво до получаването на лицензии от ДП РАО.

Новата глава в историята на централата е удължаването на срока на експлоатация на 5 и 6 блок. След изпълнението на стратегическия проект те могат да работят съответно до 2047 и 2051 г. Агенцията за ядрено регулиране поднови лицензиите им за десет години – на 5 блок през 2017 г., а на 6 блок през 2019 г., което е максималният срок по националното законодателство. Предстои след изтичането им централата отново да кандидатства за продължаване.