Екстремното засушаване и рекордно ниското ниво на река Дунав принудиха АЕЦ „Козлодуй“ да премине в извънреден режим на работа. Капацитетът на Пети блок беше превантивно намален със 120 мегавата, което представлява около 10% от мощността му. Енергийни експерти предупреждават, че само броени сантиметри делят атомната централа от по-сериозни ограничения, макар властите да уверяват, че няма риск за ядрената безопасност и енергийната сигурност на страната.

Според анализатори, допълнителен спад на водното ниво с 50 сантиметра в българския участък ще наложи сериозно свиване на оперативните мощности. Ядрен експерт поясни, че едва 17 сантиметра делят бреговата помпена станция от пълно спиране. За стабилната работа на циркулационните помпи е необходим воден стълб от поне 3 метра над оста на работните колела, но в момента той е критично намалял до около 2,70 метра. Ако нивото падне с още 20 сантиметра, помпите ще трябва да бъдат изключени, за да се избегнат опасни вибрации, кавитация и структурни повреди. Това би наложило бързо заглушаване на реакторите и преминаване към аварийно разхлаждане чрез подземни кладенци по поречието.

Въпреки усложнената хидроложка обстановка, енергийната система функционира стабилно. Намаленият капацитет на АЕЦ „Козлодуй“ се компенсира от рекордното лятно производство на ВЕИ сектора. Към средата на деня фотоволтаичните централи покриват близо 58% от вътрешното потребление, докато атомната централа осигурява около 25-31% от общия микс. Страната е свила износа си на ток с едва 10%, за да гарантира вътрешния пазар.

Експертите са единодушни, че ако маловодието се задържи през есенно-зимния период, ситуацията ще се усложни драстично. Намаляването на слънчевите часове ще елиминира соларния буфер, което може да доведе до дефицит на регионално ниво и сериозен скок в цените на борсите. Съседните Румъния и Унгария също изпитват затруднения с ядрените си мощности заради състоянието на Дунав.

Министерството на енергетиката и правителството обсъждат изграждането на допълнителни хидротехнически съоръжения и временни диги, подобно на практиките в Унгария. София е в постоянен контакт с Румъния и Сърбия с искане за допълнително контролирано изпускане на водни количества от хидровъзлите по течението. Официалните данни показват минимално покачване от 2 до 4 см при Русе и Свищов, но нивата остават критично под условната нула. Корабоплаването по цялото българско поречие е почти напълно преустановено, а хидроложката обстановка остава в статус на усложнена криза.