В материала се разглеждат паралелите между аграрната реформа от 1991 година и днешните скандали с доставката на изтребители F-16. Акцентът е върху така наречения „американски натиск“ върху тогавашния президент Желю Желев, който довежда до възстановяване на земята в реални граници – решение, смятано за начало на крушението на българското земеделие.

Според автора, Желев е бил притиснат от САЩ, въпреки че е имал известни съмнения. Този натиск се вписва в по-голям замисъл за преразпределение на ролите в бившия Източен блок, като България е третирана особено сурово заради близостта си с Кремъл. Днес резервът от основни храни стига едва за 20 дни, което показва пълната загуба на хранителен суверенитет.

Авторът прави аналогия с „омагьосването“ – много важни за оцеляването ни начинания сякаш са обречени, а народът гледа безучастно. Примерът с F-16 е показателен: вместо да се възмутим от опит да ни пробутват развалени самолети, приемаме го като нормално. Споменава се и дарената през 1991 г. царевица, която се оказва развалена – още тогавашна проява на брутално отношение.

Накрая авторът заключава, че истинският магьосник, който ни омагьосва, не е в Кремъл, нито е бизнесменът с развалените стоки – ние сами си омагьосваме, заспиваме в очакване на код за разомагьосване, който никога не сме знаели.