Председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов смята, че широка автономия с международно участие би могла да даде трайно решение на проблемите на българското малцинство в Сърбия. Според него подобна стъпка зависи от готовността на Белград да продължи европейската интеграция и от решимостта на България да постави въпроса за българите в Западните покрайнини. Той признава, че идеята може да звучи утопично, но е възможна, и дава примери с Южен Тирол, автономните области в Испания, Косово и Войводина. Моделът според него трябва да включва по-широки правомощия и международно участие, включително на България или на държавите, наследили бивша Югославия.

Николов твърди, че след разпадането на Югославия българското малцинство е останало без гаранции за развитие, а в Сърбия продължава политика на асимилация и обезлюдяване на Западните покрайнини. Според него автономията трябва да регламентира правата на населението, образованието, здравеопазването, икономиката и инфраструктурата чрез задължителна институционална и законодателна рамка. Той критикува подхода, основан на срещи на високо равнище и политически обещания, като припомня ангажименти отпреди 2018 г. за инвестиции, трансгранично сътрудничество и международни програми, които не са довели до практическа промяна заради липсата на задължаваща рамка.

По отношение на политическата ситуация в Сърбия Николов приветства победата на студентската листа и края на управлението на Александър Вучич, но подчертава, че е рано за изводи за бъдещия курс на страната. Сред основните неясноти са конституирането на Скупщината и новото правителство, геополитическата ориентация, отношенията с Русия и Китай, европейската интеграция и политиката към Косово. Той предупреждава, че студентското движение е разнородно и може да се сблъска с вътрешни противоречия. Николов изразява предпазливост и за отношенията с България, като отбелязва случаи на отказ от интервюта за български телевизии по време на студентските протести.

Той коментира и предстоящите избори за Национален съвет на българското малцинство в Сърбия. Според него институцията е замислена като инструмент за културна автономия, но няма законодателна или изпълнителна власт. Националните съвети могат да дават становища за ръководители на образователни институции и редактори на медии, но не разполагат с реални механизми за прилагане на малцинствените права. Сред сферите им на дейност са образованието, информирането, културата и официалната употреба на малцинствените езици.