Купуването на автомобил втора ръка винаги е свързано с риск, но когато километражът надхвърли 200 000 км, нещата стават още по-сложни. Ниската цена примамва, но зад нея често се крият сериозни технически проблеми, особено в двигателя и скоростната кутия. Някои модели са известни със слаби места, които могат да превърнат евтината покупка в скъп ремонт.

Първото поколение на Peugeot 308 има бензинов мотор EP6, разработен с BMW, който страда от износване на ангренажната верига, течове и висок разход на масло. След 100 000 км ресурсът му е почти изчерпан, а при 200 000 км е вероятен основен ремонт. Допълнителен проблем е четиристепенният автоматик AL4, който прегрява.

Volkswagen Tiguan I с двигател 1.4 TSI от серия EA111 е чувствителен към гориво и масло. Нагар по клапаните и разтягане на веригата са чести, а при голям пробег има опасност от повреди в буталната група. Роботизираната кутия DQ250 също изисква скъпо обслужване.

Opel Astra H е здрава кола, но роботизираната трансмисия Easytronic създава проблеми. Съединителят се износва бързо и се налага смяна на всеки 50-70 хил. км. При 200 000 км разходите за ремонт надхвърлят стойността на колата.

Ford Focus III с автоматизирана кутия PowerShift (DPS6) има двоен сух съединител, който бързо се износва. Възможни са прещракване, придърпване и загуба на предавки. По-добре е да се избере ръчна скоростна кутия с 1.6-литров атмосферен бензинов мотор.

Nissan Qashqai I с вариатор Jatco JF015E CVT е рисков избор. Дефекти в лагерите, конусите и ремъка се появяват около 150 000 км, а при 200 000 км щетата е почти сигурна. Ремонтът е икономически неизгоден, а нова трансмисия струва половината от цената на колата.

В крайна сметка ниската цена на автомобилите с голям пробег рядко е подарък. Проверката на двигателя и скоростната кутия е задължителна, за да се избегнат скъпи изненади.