Съвременните автокрации не се раждат с преврати, танкове или бунтове, а чрез избори, които след това губят всякакво значение. Този модел е въведен от Силвио Берлускони в Италия, където богатството и медиите се превръщат в инструмент за завземане и задържане на властта. Моделът бързо се разпространява в Източна Европа – в Русия, Украйна, Турция, Унгария, Словакия, Сърбия и България. В България пример за това е Делян Пеевски, чиито медии, осигурени от КТБ, му позволяват да принуди Бойко Борисов да сподели властта. При Румен Радев обаче ситуацията е различна, защото той не разполага със собствени медии. Подкрепата му в социалните мрежи е с неясен произход на финансиране, а след случая с изборите в Румъния не може да се изключи външна намеса в контекста на руската хибридна война срещу Европа. Още по-тревожно е, че Радев следва учебника на кандидат-автократите: назначенията му са лоялни лично към него, а не към закона и конституцията; държавните принципи са заменени с подчинение на волята му; а политиката е превърната в телевизионно представление. Въпросът е дали, когато хората, гласували за бореца срещу олигархията, осъзнаят грешката си и решат да протестират, няма да е вече твърде късно.