Авокадото е известно с необичайното си поведение – цветовете му сменят функционалния си пол няколко пъти на ден. Това не е случайност, а древен еволюционен механизъм, който предотвратява самоопрашването и гарантира генетично разнообразие. Ново изследване на учени от Калифорнийския университет разкрива генетичните основи на този процес, който е озадачавал ботаниците повече от век.

Растенията, включително авокадото, разчитат на полово размножаване още отпреди около 400 милиона години. Но при авокадото всяко цвете притежава едновременно женски и мъжки органи, което крие риск от самоопрашване. За да се справят, дърветата използват така наречената времева дихогамия – в определени часове цветовете функционират като женски, а в други – като мъжки. Дърветата от тип А отварят женските си цветове сутрин и мъжките следобед, докато тип Б прави обратното. Така природата гарантира, че едно дърво не може да се опраши само.

Изследователският екип е картографирал геномите на стотици авокадови дървета и е проследил активността на гените в различни часове на денонощието. Комбинирайки генетични анализи с теренни наблюдения, учените са идентифицирали конкретните генни варианти, отговорни за редуването на половете. Според тях този механизъм се е формирал преди повече от 42 милиона години.

Откритието има и директно практическо приложение. Производителите на авокадо в Калифорния засаждат около 10% от градините с дървета от тип Б, които служат като опрашители на популярния сорт „Хас“ от тип А. Проблемът е, че плодовете на тип Б не са толкова търсени на пазара. Сега, след като генетичният механизъм е разбран, може да се работи в посока отглеждане на дървета от тип А, които сами се опрашват по-ефективно, или на по-привлекателни сортове от тип Б.