На 19 август 1991 г. светът научава, че съветският президент Михаил Горбачов е поставен под домашен арест във вилата си във Форос, Крим. Консервативни комунистически дейци създават Държавния комитет за извънредно положение (ГКЧП) и обявяват, че Горбачов е неспособен да управлява по здравословни причини. Истинската им цел е да спрат подписването на новия Съюзен договор, който би дал по-голяма автономия на републиките. В Москва са изпратени танкове, но срещу преврата се обявява Борис Елцин, президентът на Русия. Той произнася реч от танк пред Белия дом и призовава за стачка и неподчинение. Поради лошата организация и отказа на войските да стрелят по цивилните, превратът пропада за три дни. На 21 август заговорът се разпада, а на следващия ден Горбачов се връща в Москва, но властта вече е в ръцете на Елцин. Въпреки неуспеха си, Августовският преврат подкопава окончателно легитимността на комунистическата партия и централната власт. Само месеци по-късно, през декември 1991 г., СССР официално престава да съществува, а последиците от тези три дни се усещат и до днес.