Историци и учени посочват 536 г. като най-тежката година в човешката история, изпреварвайки 2020 г., световните войни и Черната смърт. Тогава мистериозно природно бедствие потапя голяма част от света в мрак, температурите рязко падат, реколтата пропада и настъпва масов глад. Харвардският историк и археолог Майкъл Маккормик определя 536 г. като началото на един от най-лошите периоди за живот. Причината за катаклизма е мощно вулканично изригване, изхвърлило огромни количества частици и сулфатни аерозоли високо в атмосферата. Анализи на ледени ядра от Алпите потвърждават вулканичната активност точно около този период. Слънчевата светлина отслабва за месеци, а летните температури в Европа падат с 1,5–2,5 градуса по Целзий. Последствията са лоши реколти и недостиг на храна. Само няколко години по-късно нови вулканични изригвания допълнително охлаждат климата, а през 541 г. започва Юстиниановата чума – опустошителна пандемия, която засяга Византия и Средиземноморието. Комбинацията от студ, глад, болести и икономически сътресения превръща средата на VI век в един от най-тежките периоди в документираната човешка история.