Астрономите съчетаха данни от космическите телескопи „Джеймс Уеб“ и „Хъбъл“ с радиотелескопа ALMA, за да проучат в детайли ранните етапи от формирането на планетна система. Обект на изследването е младият протопланетен диск HH 30, разположен на около 477 светлинни години от Земята в молекулярния облак Телец. HH 30 е ориентиран почти точно на ръб, което скрива централната звезда зад плътен прах, но особено ясно показва как материалът се разпределя и постепенно се утаява към средната равнина на диска. HH 30 се смята за прототип на такива системи.

Инфрачервените наблюдения на „Джеймс Уеб“ показаха, че най-дребните прахови частици с размер около микрометър са широко разпръснати около диска. ALMA, от своя страна, проследи по-едри прахови зърна с милиметрови размери, които са силно концентрирани в тънък слой по централната равнина. Това разделение е ключово за планетообразуването: в плътната среда по-големите частици по-често се сблъскват и слепват, като образуват първо космически „камъчета“, а впоследствие и планетезимали – градивните елементи на планетите.

HH 30 принадлежи към обектите на Хербиг-Харо, които се появяват, когато високоскоростни газови струи се сблъскват с междузвездния материал. Изображенията разкриват тесен високоскоростен джет, излизащ почти перпендикулярно на диска, по-широк конусовиден поток и обширна мъглявина, осветена от скритата звезда. Диаметърът на диска надхвърля 64 млрд. километра, а газовите струи достигат скорост между 320 000 и 960 000 км/ч. Самата централна звезда е изключително млада – на около половин милион години.

Резултатите са част от наблюдателната програма Webb GO 2562, която изучава еволюцията на праха в протопланетни дискове, виждани отстрани. ALMA е от ключово значение за тези изследвания, тъй като е специализиран в наблюдението на студен газ и прах – суровината за раждането на звезди и планети. HH 30 дава особено ясен пример за утаяването на едрите частици в плътната средна равнина на диска, където по-късно могат да се оформят нови светове.