Най-скъпите версии на iPhone 18 Pro и iPhone 18 Pro Max – тези с 1TB и 2TB – използват различен тип флаш памет от по-достъпните модели. Докато базовите конфигурации с 256GB и 512GB разчитат на TLC чипове, при които всяка клетка съхранява три бита, премиум вариантите са с QLC памет с четири бита на клетка.

Тази разлика позволява по-голям капацитет при по-ниски производствени разходи, но носи компромиси. QLC паметта има по-ниска издръжливост и значително по-слаби скорости на запис. За да компенсира, Apple използва трислойна кешираща система с бърз SLC кеш и междинен TLC слой. При празно устройство пиковите скорости надхвърлят 3000 MB/s.

Проблемът се проявява, когато кешът се изчерпи при трансфер на големи файлове или дълъг запис на видео с висока резолюция. Тогава скоростта на директния запис в QLC масива пада до около 79 MB/s, а при устройство, запълнено над 60%, може да стигне до едва 1,1 MB/s. Наблюдава се и около 38% по-слаб резултат при 4K случайни четения спрямо 512GB версията.

Компромисът повдига въпроси заради премиум цената на най-високите конфигурации. При ежедневни задачи като браузване или чат разликата няма да е усетна, но липсата на премиум памет във флагмани за хиляди евро остава сериозна критика към ценовата политика на Apple.