25 години по-късно кулите на Световния търговски център ги няма, Осама бин Ладен е мъртъв, американската армия се изтегли от Афганистан, а светът е много по-различен. Атаките на 11 септември 2001 г. обаче завинаги промениха начина, по който хората пътуват, удостоверяват самоличността си, събират разузнавателна информация, охраняват границите си, водят войни и определят границата между сигурността и свободата.

Сутринта на 11 септември 2001 г. започва привидно нормално. Четири пътнически самолета излитат от североизточната част на САЩ към Калифорния. Никой от пътниците не знае, че самолетите вече са превърнати в оръжия. В 8:14 ч. местно време полет 11 на American Airlines излита от Бостън за Лос Анджелис. Малко по-късно 19 терористи, свързани с „Ал Кайда“, поемат контрола над четирите самолета. Всички те са обучени от терористичната групировка, а четирима са преминали летателно обучение в Съединените щати. 15 от похитителите са саудитски граждани, двама са от Обединените арабски емирства, един е египтянин, а друг – ливанец.

В 8:46 ч. полет 11 се врязва в Северната кула на Световния търговски център. Самолетът се забива между 93-ия и 99-ия етаж. Три от стълбищата над 92-рия етаж стават непроходими. 17 минути по-късно – в 9:03:11 ч., полет 175 на United Airlines се врязва в Южната кула. Едва тогава целият свят си дава сметка, че това не е просто авиационна катастрофа. В 9:37 ч. полет 77 на American Airlines се разбива в западната фасада на Пентагона. В 9:59 ч. Южната кула рухва. В 10:03 ч. полет 93 на United Airlines пада в поле край Шанксвил, Пенсилвания. Терористите вероятно са опитали да насочат самолета към Капитолия или Белия дом, но пътниците и екипажът, научили за останалите атаки, оказват съпротива. Самолетът се разбива, преди да достигне целта си. В 10:28 ч. рухва и Северната кула. От първия удар са изминали по-малко от два часа. Така приключват онези 102 минути, които официалното разследване определя като сърцевината на атаката.

Официалният брой на загиналите е 2977 души, без да се включват 19-те похитители. Жертвите са граждани на 90 държави. Сред загиналите са 343 пожарникари, както и служители на полицията и други спасителни служби. Други хиляди са ранени при атаките. Мнозина впоследствие развиват тежки заболявания, свързани с токсичния прах и замърсяването около „Кота нула“. Последвалата война срещу тероризма, подета от Вашингтон, отнема живота на близо 5 милиона души по света, и то по скромни сметки.

Преди 11 септември тероризмът не е непознат, но до голяма степен е възприеман като разузнавателен и полицейски проблем – не като заплаха, способна за часове да промени националната стратегия на една суперсила. През 1993 г. бомба избухва в подземния гараж на Световния търговски център. Загиват шестима души, а над 1000 са ранени. Имало е атентати срещу американски посолства, срещу американски военнослужещи и срещу самолети. Отвличанията на самолети също са били познато явление, но обичайната логика на похищението е била различна: самолетът е средство за натиск, а пътниците са заложници. На 11 септември това схващане се преобръща – самолетът вече се превръща в оръжие.

Зад атаката стои „Ал Кайда“, транснационална джихадистка организация, ръководена от Осама бин Ладен – богат саудитски наследник, който е бил обучен да се бие в Афганистан срещу СССР. Именно транснационалният ѝ характер е един от новите проблеми, пред които се изправя Западът, тъй като тя не оперира на принципа на националните групировки. Похитителите живеят и пътуват в различни държави, използват международната финансова система, комуникации, авиация и имиграционни механизми. Някои от тях пребивават в САЩ повече от година преди атентата. Възниква въпросът: възможно ли е било атаката да бъде предотвратена? Официалното разследване стига до извода, че американските институции са разполагали с откъслечни части от информацията, но не са успели да ги съберат в една обща картина. Имало е слабости в разузнаването, обмена на данни, граничния контрол и координацията между институциите. Според изводите до 15 от 19-те похитители е можело да бъдат засечени от граничните власти. Проблемът обаче не е бил само в липсата на сведения, а в неспособността да се разбере какво означава натрупаната информация.

След атаките в американската държава настъпва коренна промяна. Само няколко седмици по-късно Конгресът приема Патриотичния акт на САЩ, подписан на 26 октомври 2001 г. Законът разширява правомощията на правоохранителните органи и разузнавателните структури, включително в областта на наблюдението, разследването и борбата с финансирането на тероризма. Това поставя началото на новия политически спор: колко свобода трябва да сдаде гражданинът на държавата, за да се чувства защитен? За едни Патриотичният акт е необходим инструмент срещу новата заплаха. За други той е символ на опасното разширяване на държавния контрол. Създаден е и нов мащабен център на американската национална сигурност – Департаментът за вътрешната сигурност на САЩ. Законът за вътрешната сигурност е подписан през ноември 2002 г., а през следващата година 22 федерални структури и агенции са обединени в новото ведомство. На свой ред ФБР променя философията си. От организация, която в значителна степен реагира на престъпленията след тяхното извършване, тя започва да поставя много по-голям акцент върху предотвратяването на терористични атаки чрез разузнавателна работа. Може би никъде промяната след 11 септември не се усеща по-силно, отколкото по летищата. Преди атентата системата за проверка на пътниците е била различна, а част от дейностите са били извършвани от частни компании. На 19 ноември 2001 г. президентът Джордж Буш подписва Закона за авиационната и транспортната сигурност и създава Администрация за сигурност на транспорта на САЩ. Появяват се федерални служители за проверка на пътници, по-строги правила за достъп до летищата и по-сериозен контрол върху багажа. Днес тази картина изглежда нормално: скенери, ограничения за течности, сваляне на обувки в определени ситуации, биометрична идентификация и т.н. Всъщност обаче това е част от наследството от онзи паметен ден през 2001 г.