Mercedes-Benz 300 SL се появява през 1954 г. с врати, които се повдигат към покрива, и бързо се превръща в един от най-разпознаваемите спортни автомобили. Зад ефектния силует стои конкретен инженерен проблем, а не първоначално търсене на ефектен дизайн.

Моделът наследява състезателния W 194, разработен през 1952 г. за завръщане в международните състезания. Неговата лека тръбна рама от свързани стоманени тръби дава висока твърдост без излишно тегло и помага за победи като 24 часа на Льо Ман и Карера Панамерикана. Но страничните тръби около кокпита са разположени високо и образуват дълбоки прагове точно там, където обикновено се намират отворите на стандартните врати.

Изрязването на големи части от носещата конструкция би отслабило шасито. Затова пантите са преместени на покрива: вратите се отварят нагоре и създават широк достъп над високите прагове. Решението запазва здравината, но прави автомобила непрактичен. Пътниците прекрачват висок праг и се спускат в седалките; за по-високи хора качването е неудобно, нужно е свободно пространство над колата, а страничните прозорци се свалят, вместо да се прибират във вратите.

Под видимата особеност стои сериозна техника: 3,0-литров редови шестцилиндров двигател с около 215 к.с., механично директно впръскване на горивото и аеродинамична каросерия. Максималната скорост достига приблизително 260 км/ч според изпълнението. Между 1954 и 1957 г. са произведени около 1400 купета, а инженерната необходимост постепенно се превръща в отличителен белег на модела.

През 1957 г. се появява 300 SL Roadster. Откритата версия вече има конвенционални врати, защото страничните части на рамата са преработени и позволяват по-ниски отвори. Това показва, че криловидните врати не са били абсолютно задължителни за производството, а решение на конкретен проблем при първоначалната конструкция.