10 ноември 1989 г. е повратна дата в българската история, но не и ден, който трябва да се празнува. Според проф. Искра Баева тя трябва да бъде отбелязвана и анализирана, защото промените след нея не оправдаха надеждите на голяма част от обществото. Разочарованието от прехода е и основната причина годишнината постепенно да изгуби мястото си в обществения живот.

Баева сравнява 10 ноември с 9 септември 1944 г. и 3 март 1878 г., защото държавата се преучредява или кардинално се променя. Тя припомня, че в първите години след промените датата е била отбелязвана тържествено, с участие на представители на различни политически среди. До петата годишнина традицията се е запазила, след което постепенно избледняла. Причината според нея е разминаването между очакванията за промяна и действителността след 1989 г. През 1990 г. над 90% от българите са участвали в изборите, защото са искали промяна, докато днес активността е много по-ниска — например 28% на втория тур на президентските избори.

Проф. Димитър Денков също смята, че 10 ноември не трябва да бъде възприеман като празник. Според него фиксацията върху дати обърква здравия разум. Той акцентира, че Тодор Живков подава оставка от Политбюро още на 9 ноември, а на 10 ноември заседание на ЦК официализира това в рамките на цялата партия.