На 6 ноември 1954 г. край село Горско Косово тържествено е открит язовир „Александър Стамболийски“, известен още като язовир „Росица“. Той е изграден по време на бригадирското движение и се нарежда сред големите хидротехнически обекти в България през 50-те години на ХХ век.

Язовирът се намира на границата между областите Велико Търново и Габрово, близо до Горско Косово в община Сухиндол и на около 18 км южно от Павликени. В чашата му се събират водите на реките Росица и Видима. При откриването изкуственото езеро е с дължина близо 18 км и залята площ около 11 кв. км.

Строителството е представяно като общонародно дело. Младежки бригади се включват в работата на обекта, като се работи на три смени. Изпълнени са около 600 000 куб. м изкопи, 450 000 куб. м заустване, 116 000 куб. м бетон и 160 000 куб. м замазки, както и около 16 000 м сондажи.

Язовирната стена е висока 66 м, а дължината на короната ѝ е около 300 м. Хидровъзелът е предназначен за напояване на земеделски площи и производство на електроенергия. По системата „Росица“ са изградени три водноелектрически централи. Язовирът е сред първите новопостроени през 50-те години на миналия век.

В историческите и техническите справки се срещат близки, но различни стойности за параметрите на водоема. В статистически данни за 1958 г. са посочени вместимост 222 млн. куб. м и площ 10,9 кв. км. В документация за водното стопанство се посочват завирен обем 220 млн. куб. м, полезен обем 200 млн. куб. м и залята площ 11,44 кв. км.

Това означава, че числото 220 млн. куб. м, често използвано при описанието на язовира, се отнася до общия завирен обем, а не до полезния обем. Разликата идва от различните технически показатели и от начина, по който данните са представяни в историческите справочници.

Язовирът е включван сред водоемите, въведени в експлоатация през 1954 г. В отделни по-късни технически изследвания се среща и 1953 г. като година на пускане в експлоатация, но тържественото откриване е посочено за 6 ноември 1954 г.