Атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море превърнаха региона в една от най-опасните морски зони за гражданско корабоплаване. Според анализи и данни на морски служби и правителства най-малко 30 моряци са загинали или са в неизвестност след неотдавнашната вълна от удари. Част от атаките са били близо до или във водите на Румъния и България – две държави членки на НАТО, което засилва тревогата за сигурността по източния фланг.

Руската кампания се разглежда като отговор на украински удари срещу кораби, използващи руски пристанища в Черно и Азовско море. При атаките се комбинират морски и въздушни дронове, включително нови модели с реактивни двигатели, които са по-бързи и по-трудни за прехващане, както и средства за поразяване на движещи се цели. Въпреки риска част от корабните компании продължават да работят в региона, тъй като моряците понякога приемат опасни назначения заради допълнително заплащане или липса на други възможности.

Морските анализатори предупреждават, че водите на Румъния и България вече не бива да се приемат за безопасни по подразбиране. Редица съдове вероятно са станали мишени заради ролята си в износа на украинско зърно. Застрахователният пазар също реагира: зоните с висок риск бяха разширени, обхващайки целия регион на Черно море без териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия. Трафикът към украинските пристанища е спаднал драстично, а премиите са поскъпнали.

Реакцията на Европа и НАТО остава частично разпокъсана. Алиансът твърди, че е укрепил позициите си по източния фланг. България, която досега се въздържаше от директни обвинения към Москва, е поискала от НАТО бойни самолети и системи за противодействие на дронове и се е присъединила към антидрон инициативата. Румъния разполага патрули с F-16 по крайбрежието; един от изтребителите е свалил два руски дрона от ново поколение над румънски териториални води. Страната обещава да ускори развитието на наблюдение и оборудване срещу мини и дронове.

Тези мерки обаче не успокояват превозвачите. Украйна изнася по този воден път около 90% от селскостопанската си продукция. Тя е най-големият износител на слънчогледово олио в света и осигурява около 15% от световния износ на царевица и 10% от този на пшеница. Затова нестабилността в Черно море се разглежда като риск за глобалната продоволствена сигурност. Германският външен министър определи региона като жизненоважен за доставките на храни и обвини Русия, че застрашава свободата на корабоплаването; администрацията на Тръмп пък вини и двете страни за атаките срещу търговски кораби.

Експерти призовават НАТО и черноморските държави да разработят по-добри средства за защита срещу дронове, да засилят присъствието си във въздушното пространство и на сушата в Румъния и България, а Турция, Румъния и България – да направят повече за свободата на корабоплаването. Според други оценки Украйна и Русия си нанасят взаимни удари, без да постигат трайна полза, а голяма част от Черно море остава изключително опасна за търговските кораби.