Военната ескалация в Черно море вече застрашава пряко безопасността на хората, икономиката на страната, поминъка на крайморските общности и екологичното равновесие в един от най-уязвимите морски басейни в Европа. Атаките са насочени предимно срещу кораби за превоз на зърно от Украйна, което поставя под риск и международната продоволствена сигурност.

Към 26 октомври атакуваните кораби са осем, а жертвите и безследно изчезналите са над 30 души. Черно море се превръща в най-смъртоносния район за гражданско корабоплаване в света. Затова институциите трябва ясно да покажат, че разбират какво се случва, къде е първопричината за ескалацията и какви са работещите решения. Не бива военната агресия да се нормализира с мълчание, общи приказки или отказ агресорът да бъде назован, защото това подкопава доверието на партньорите и затруднява общите действия.

Отделен сериозен риск е екологичната катастрофа. Добивът и транспортът на горива, както и превозът на химически товари, могат да доведат до пожар, разлив или изпускане на опасни вещества. Инциденти край газовата платформа Neptun Deep и потъването на кораба Royad Mammadov след атака с дрон показват посоката на възможните опасности. При увреждане на такава инфраструктура Черно море може да не се възстанови с десетилетия. Нужни са анализ на риска, ясни процедури за действие, координация със съседните държави и активна комуникация с обществеността.

Освен това е крайно време за радикално преосмисляне на енергийната политика: от централизация и зависимост от изкопаеми горива към децентрализация, енергийна ефективност и разнообразен микс от възобновяеми източници. Енергийната трансформация вече носи облекчение за домакинствата в ЕС, а през 2026 г. почти половината от произведеното електричество е от възобновяеми източници. Необходими са и мерки за енергийно овластяване на гражданите чрез енергийни кооперативи и собствено производство на енергия.