На 24 октомври 1929 г. Нюйоркската фондова борса изпада в паника, която остава в историята като Черния четвъртък. В рамките на деня са изтъргувани рекордните 12 894 650 акции, а вълна от поръчки за продажба срива цените. Сривът идва след дълъг период на спекула: на 3 септември индексът Дау Джоунс достига 381,17 пункта, а мнозина американци купуват акции с пари назаем. Когато цените започват да падат, брокерите искат допълнително обезпечение и инвеститорите са принудени да продават.

В деня на паниката борсовият тикер изостава от сделките. Група водещи банкери се опитват да спрат срива. Чарлз Мичъл от National City Bank и други финансисти организират покупки на големи пакети акции, а Ричард Уитни публично купува ценни книжа над текущите цени, за да върне доверието. В края на сесията пазарът се стабилизира частично, а загубата за деня е около 2 процента. Намесата обаче се оказва временна.

На 28 октомври, Черния понеделник, Дау Джоунс губи близо 13 процента. На 29 октомври, Черния вторник, собственик сменят 16 410 030 акции – нов рекорд. Загубите вече не могат да бъдат овладени чрез покупки от банковия консорциум. Крахът унищожава огромни суми на хартия, но последиците излизат извън Уолстрийт: доверието в банките и компаниите е подкопано, кредитирането се свива, потреблението пада, следват банкови фалити, спад на промишленото производство и ръст на безработицата.

Борсовият крах често се сочи като начало на Голямата депресия, макар икономическият спад в САЩ да е започнал още през август 1929 г. Причините се търсят в комбинация от спекула, прекомерно задлъжняване, слабости в банковата система и свиване на производството. Спадът продължава 43 месеца – до март 1933 г. Кризата става световна, защото американските банки и инвеститори изтеглят капитали от други държави, а международната търговия се свива. Дау Джоунс се връща към рекорда от 3 септември 1929 г. едва през ноември 1954 г. Така Черният четвъртък остава символ на границата между оптимизма на 20-те години и дългата депресия, която следва.