Символичен вот във френския Сенат

Френският Сенат прие законопроекта за отмяна на „Черния кодекс“ — кралската наредба от 1685 г., с която Луи XIV урежда робството във френските колонии. При гласуването на 20 октомври 2026 г. мярката получи 320 гласа „за“ и нито един „против“. Осемнадесет сенатори се въздържаха, а десет не участваха във вота при 338 гласували.

Текстът вече беше одобрен единодушно от Националното събрание на 28 май. Така двете камари на парламента формално подкрепиха заличаването на наредбата и свързаните с нея разпоредби. Остава законът да бъде обнародван.

„Черният кодекс“ определя правилата за робството в колониите и третира поробените хора като имущество. Към основния текст по-късно са добавени разпоредби за прилагането му в различни колониални територии. Приетият законопроект отменя наредбата от 1685 г., както и всички текстове, с които тя е била прилагана, адаптирана или разширявана.

Законопроектът признава също, че разпоредбите, превърнали хората в движимо имущество и организирали депортирането, експлоатацията и насилието срещу тях, са неразделни от престъплението срещу човечеството, каквото представляват търговията с роби и робството.

Промяната е по-скоро символична, отколкото действаща правна. Робството във френските колонии е окончателно премахнато през 1848 г. и нормите на „Черния кодекс“ отдавна нямат практическо правно действие. Те обаче не са били отменени изрично, поради което сегашното решение се превръща в акт на историческо и политическо признание. Президентът Еманюел Макрон заяви преди вота в Сената, че мълчанието, поддържано близо два века около „Черния кодекс“, вече не е просто пропуск, а се е превърнало във форма на обида.

Законопроектът предвижда и допълнителна стъпка: до една година от обнародването правителството трябва да представи на парламента доклад за разпоредбите, произтичащи от колониалното право, които все още са в сила в отвъдморските територии. Документът трябва да разгледа и дългосрочните последици от това наследство върху икономическото, социалното и културното развитие, както и върху расизма и дискриминацията.

Отмяната беше подкрепена от сенатори от всички парламентарни групи. Част от левите представители обаче се въздържаха, настоявайки паралелно да бъдат обсъждани въпросите за паметта, образованието и възможните репарации за наследниците на поробените хора.