Пьотър Илич Чайковски е сред най-известните композитори, но зад сценичния блясък стоят силна тревожност, строги ритуали и болезнена неувереност. В ранните си изяви като диригент той се страхувал, че главата му може да падне, и понякога придържал брадичката си с лявата ръка, докато размахвал палката с дясната.

Музиката го съпътствала от четиригодишна възраст, но пътят към професията не бил пряк: учил право в Санкт Петербург, работил в Министерството на правосъдието и едва през 1862 г. постъпил в новосъздадената консерватория. Смъртта на майка му от холера оставила дълбока следа в живота му.

Следобедните самотни разходки били почти ритуал. Чайковски вярвал, че ако се върне дори малко по-рано, може да го сполети беда. По време на разходките се раждали музикални идеи, които той записвал в бележник, защото не се доверявал напълно на паметта си. Първият му клавирен концерт получил унищожителна критика от Николай Рубинщайн, но композиторът не го променил и го посветил на Ханс фон Бюлов; днес творбата е сред най-популярните в класическия репертоар.

Някои от най-известните му произведения не били сред любимите му. „Увертюра 1812“ Чайковски смятал за много шумна и гръмка и вероятно без особена художествена стойност. След първата си опера „Воевода“ той унищожил партитурата, макар част от музикалния материал по-късно да се появил в други творби. За „Лешникотрошачката“ използвал челеста и помолил издателя си да пази нововъведението в тайна, страхувайки се, че Римски-Корсаков и Глазунов ще го използват преди него.

Личният му живот също бил драматичен. През 1877 г. се оженил за Антонина Милюкова, но бракът се разпаднал след няколко седмици и двамата никога не стигнали до развод. В същия период Чайковски преживял тежка нервна криза. Дългогодишна финансова и емоционална опора му била Надежда фон Мек; двамата си писали интензивно, но поддържали уговорката да не се срещат официално.

Композиторът умира на 6 ноември 1893 г. в Санкт Петербург, само девет дни след премиерата на Шестата симфония „Патетична“. Официалната причина е холера, а по-късните хипотези за самоубийство не са доказани. Така биографията му остава също толкова необичайна, колкото и музиката му.