Откритие край древно речно корито

В Южна Русия, край река Северски Донец, археолози са открили масивни каменни сечива, оставени вероятно преди около 450 000 до 400 000 години. Обектът Хрящи може да се окаже едно от най-старите находища на ашелски оръдия в Източна Европа извън Кавказ. Сред артефактите има ръчни брадви и кирки със здрави режещи ръбове и заострени върхове, оформени чрез последователни удари и внимателен подбор на каменната суровина.

Временен лагер на ловци

Формата и размерите на инструментите сочат, че са били предназначени за многократна и тежка употреба. Възможните им приложения включват обработка на дървесина, изработване на ловни оръжия и разфасоване на животински трупове. Масивните сечива може да са били използвани и при работа с едри животни, включително слонове, но засега няма преки археологически доказателства за такава дейност в Хрящи.

В същия пласт са открити сравнително малко животински останки, сред които кости от коне и елени. Според изследователите мястото е било по-скоро временен лагер на подвижни ловуващи групи, а не постоянно селище. Древното речно корито е осигурявало достъп до прясна вода, хранителни ресурси и материал за изработване на инструменти. Периодичните наводнения са покривали следите от човешко присъствие, но групите са се връщали многократно на същото място.

Възможна връзка с Кавказ

Археолозите виждат сходства между сечивата от Хрящи и ранноашелски комплекси от Западното Предкавказие и Таманския полуостров. Това подкрепя хипотезата, че технологичната традиция е достигнала Южноруската равнина чрез придвижване на праисторически човешки групи от Кавказ на север. Според археолога Вячеслав Щелински лагерът вероятно е съществувал в края на Окското заледяване или в началото на Лихвинския междуледников период.

Ашелската технология се появява в Африка преди повече от 1,5 милиона години и постепенно се разпространява в големи части от Евразия. Характерни за нея са двустранно обработените ръчни брадви и други големи каменни сечива, чието производство показва познаване на свойствата на суровините и способност за предварително планиране.

Все още не е установено кой човешки вид е обитавал лагера. При разкопките в Хрящи не са открити човешки фосили, затова самоличността на древните майстори остава неизвестна. Допълнителни археологически и геоложки проучвания, планирани да продължат през 2027 г., трябва да уточнят възрастта на обекта, характера на човешкото присъствие и произхода на технологичната традиция. Ако датировките и класификацията бъдат потвърдени, Хрящи ще даде важни данни за ранното заселване на Руската равнина и за древните миграционни маршрути между Кавказ и Източна Европа.