В Обществения съвет към парламентарната комисия за пряко участие на гражданите започна работа представителството на сектор „Здравеопазване“. За представител е избрана Албена Дробачка от Сдружение за прогресивна и отворена комуникация, а за заместник-представител – д-р Андрей Велчев от Сдружение „За достъпна и качествена храна“. Те ще представят общи позиции на организациите в сфера, пряко свързана със здравето, сигурността и качеството на живот.

Те уточняват, че Общественият съвет е консултативен орган. Той свързва гражданското общество със законодателния процес, дава експертиза и подпомага общественото обсъждане, но няма административни или контролни правомощия спрямо изпълнителната власт. Затова гражданите могат да споделят опит и проблеми с организациите, но индивидуалните сигнали за нарушения трябва да се разглеждат от компетентните органи. Задачата на представителите е да превръщат повтарящите се системни проблеми в аргументирани предложения за политики и законови промени.

В сектор „Здравеопазване“ участват 14 организации с различен профил. Като общ дългосрочен приоритет те определят „Превенция и рехабилитация – опазване на здравето, възстановяване на самостоятелността и трудоспособността“. Според тях политиките за профилактика, ранна диагностика и достъпна рехабилитация са ключови за справяне с негативните здравни статистики на страната.

При храните най-сериозният проблем е подмяната на доверието: потребителят плаща за един продукт, а получава друг състав, по-ниско качество или недоказано обещание. Добавят се подвеждащо етикетиране, непрозрачен произход и хранителни добавки, представяни като лечение на сериозни здравни проблеми. Сред постиженията се посочват по-сериозни институционални действия и санкции. Пример са санкции за близо 310 хил. евро за продукт, предлаган като масло, при установено съдържание над 95% немлечни мазнини; през октомври съдът ги потвърждава на първа инстанция.

Следващата цел е устойчивост на правилата. Предлага се преглед и промени в Закона за храните и свързаното законодателство – по санкциите, повторните нарушения, проследимостта, публичността и защитата от подвеждащо предлагане. По въпросите за лабораторния контрол се настоява документите да могат да се съпоставят с действителния състав на продукта, да има надеждни изследвания за автентичност и недекларирани вещества, както и навременно откриване на опасности. При онлайн търговията са важни установимият продавач, отговорността за продукта и реакцията срещу подвеждащи лечебни обещания.

В областта на психичното здраве се отчитат недофинансиране, недостиг на специалисти, стигма и социална несигурност. Въпреки че психичното здраве е признато за универсално човешко право, много хора срещат финансови, географски, институционални и обществени бариери. Като приоритет се поставят безплатни психологически консултации – за пациенти със симптоми от тревожно-депресивния спектър, биполярни, психосоматични, шизоафективни, психотични и поведенчески разстройства, включително зависимости; за родители на деца и юноши с хиперактивност и дефицит на вниманието, предизвикателно поведение, психосоматика и дисграфия; както и за пациенти след хоспитализации в психиатрични клиники.

Целта е превенция на тежки психични разстройства, рецидиви и продължителни хоспитализации. Работи се и за разглеждане на психичната помощ в три аспекта – превенция и профилактика, болнично лечение и рехабилитация. Отбелязва се липсата на официална система за насочване към психотерапия и на безплатни пакети за гражданите. Като дългосрочна цел до 2030 г. се предлага здравно-социална политика с ранна диагностика, достъпна рехабилитация, подкрепа за семействата и по-добра координация между здравната и социалната система.

Отделя се внимание и на връзката между храненето и психичното здраве. Според представените позиции проучвания свързват високия прием на рафинирана захар с увреждане на когнитивните функции и влошаване на симптомите на депресия. Затова темата трябва да получи по-широк обществен отзвук и да бъде включена в политиките за превенция.