Европа ускорява подготовката си за евентуален бъдещ военен конфликт с Русия, докато Москва вече води срещу европейските държави война под прага на откритите военни действия. Саботаж, кибератаки, дезинформация, нарушения на въздушното пространство и операции с дронове се превръщат в постоянен тест за готовността на ЕС и НАТО.

Европейският съвет осъди ескалиращото и все по-безразсъдно поведение на Русия и призова за по-голяма устойчивост, защита на критичната инфраструктура и ускоряване на действията срещу дронове. НАТО обсъди същите рискове на среща в Букурещ, където акцент бяха енергетиката, цифровите мрежи и координацията с частния сектор. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че Европа е изправена пред бързо разпространение на саботажни атаки и нарушения на въздушното пространство, като според нея Москва се опитва да уплаши европейските държави и да ги накара да намалят подкрепата си за Украйна. Европейските министри обаче правят разлика между тази кампания и непосредствен риск от пряко нападение срещу НАТО.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте подчерта, че Русия изпитва съюзниците чрез нарушения на въздушното пространство, палежи, саботаж и други враждебни действия. По думите му няма непосредствена военна атака срещу Алианса, но кампанията ще продължи и държавите трябва да останат бдителни. Целта на Кремъл според него е да раздели съюзниците и да отслаби западната подкрепа за Украйна. Това създава труден проблем за европейските правителства: хибридните действия често са достатъчно сериозни, за да причинят икономически щети и обществено напрежение, но остават под прага, който автоматично би довел до колективен военен отговор. Европейският парламент посочва, че трудностите при установяване на извършителя, координацията между държавите и изборът на пропорционална реакция ограничават възможностите за възпиране.

Няколко европейски разузнавателни служби оценяват, че Русия може да опита да тества НАТО с ограничена атака до края на десетилетието. Това не означава, че Москва е взела решение за пряка война с Алианса, а по-скоро че Кремъл използва настоящия период, за да проверява реакциите, слабите места и политическата сплотеност на европейските държави. Подготовката вече се вижда и в бюджетите: европейските членове на НАТО се очаква да изразходват около 639 млрд. долара за отбрана през 2026 г., което е номинално с над 90% повече спрямо 2022 г., а средно 36,2% от бюджетите се насочват към инвестиции. Петте най-големи европейски държави от НАТО — Франция, Германия, Италия, Полша и Великобритания — заявиха, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, включително производство на боеприпаси, противовъздушна отбрана, защита на критичната инфраструктура и способност за продължителни операции без пълна зависимост от Съединените щати. Основното противоречие остава между подготовката за бъдещ конвенционален конфликт и факта, че натискът вече е започнал в по-малко видима форма. Русия отрича да организира саботажни операции в държави от НАТО, а европейските правителства не съобщават за непосредствена подготовка на Москва за пълномащабно нападение. В същото време НАТО и ЕС приемат, че серията от атаки, инциденти и намеси не може повече да се разглежда като отделни случайности.