Херцеговина е южната, средиземноморска част на Босна и Херцеговина: район на карстови скали, горещи лета, дълбоки речни долини и села, в които лозята се редуват с каменни склонове. Най-разпознаваемият ѝ образ е Старият мост в Мостар, но регионът разкрива истинското си разнообразие едва когато човек излезе извън града.

Старият мост е построен през 1566 г. от османския архитект Мимар Хайрудин. Разрушен през 1993 г., той е възстановен и отново свързва бреговете на Неретва през 2004 г. Днес мостът и историческият център на Мостар са част от световното наследство на ЮНЕСКО. В околностите природните контрасти са силни: водопадите Кравице край Любушки образуват естествен амфитеатър, висок около 30 метра и широк 120 метра, най-пълноводни през пролетта, а през лятото басейнът под каскадите привлича за плуване и почивка. Близо до Мостар е Благай с извора на река Буна; до синьо-зелената вода е разположено дервишкото теке под отвесна скала, една от най-разпознаваемите гледки в Херцеговина. Изворът на Буна е сред най-големите карстови извори на Балканите.

На югоизток пейзажът става по-див. Ветреница, чието име означава пещера на вятъра, е най-голямата пещерна система в Босна и Херцеговина. В нея има подземни езера, водопади и канали, а въздушното течение при входа се усеща през цялата година. Проучените галерии са с дължина над 6 километра. Край Столац некрополът Радимля пази 133 средновековни надгробни плочи, известни като стѐчци. Върху тях са изсечени човешки фигури, оръжия и символи, които показват, че историята на региона не се изчерпва с османския период. В близост е и старият град Видашки, крепост върху хълм над съвременния Столац.

В най-южната част на Херцеговина е Требине – град на река Требишница, платани и каменни мостове. Той е на 28 километра от Дубровник, на 90 километра от Котор и на 120 километра от Мостар. С около 260 слънчеви дни годишно Требине оправдава определението град на слънцето.

Требине е и естественият край на винения маршрут, който започва от Мостар и минава през карстови полета, лозя и изби. В района се отглеждат жилавка и блатина, а манастирът Твърдош е сред големите производители на вино. През 2024 г. Мостар получава титлата Европейски винен град „Дионисий“. През 2026 г. жилавка от местна винарна печели 96 точки на международен конкурс, а босненските вина постигат най-доброто си представяне със златни медали. Местният винар Зденко Милас обяснява, че това е местен бял сорт, който отразява силата и характера на Херцеговина. Лозята около Мостар получават повече от 2300 часа слънцегреене годишно, но нощните планински ветрове запазват киселинността на гроздето.

Особеността на Херцеговина е в съчетанието от мостове и манастири, поклоннически места и диви реки, сух камък и свежо вино. Регионът остава по-слабо познат от хърватското крайбрежие, но разстоянията между Мостар, Благай, Кравице и Требине позволяват за няколко дни да се види цял южен свят, скрит между Адриатика и Динарските планини.