Херсон е южен украински град, окупиран от руските сили в първите дни на войната през февруари 2022 г. и освободен от украинската армия през ноември същата година. Оттогава градът почти ежедневно е под обстрел. По данни на украинската военна администрация само от май до октомври тази година при руски атаки са загинали 167 души, а 2215 са ранени. В Херсон живеят около 75 000 души.

В северната част на града улиците са покрити със защитни мрежи, защото леките руски дронове вече достигат и дотам. Крайбрежните квартали по Днипро отдавна се смятат за зона на смъртта. Хората разказват, че живеят много тежко, без ток и вода, и събират дъждовна вода, защото не могат да стигнат до реката. През 2023 г. опитите за възстановяване на водоснабдяването и електроснабдяването са преустановени.

Володимир, който живее с три по-възрастни жени в оцелял пететажен блок, не мисли за евакуация. Според него с 2000 украински гривни, около 40 евро помощи, не може да се започне живот в чужд град. Той държи на жилището си, а сестра му от Киев плаща режийните разноски. Мъжът вече е преживял много бомбени експлозии.

В града продължават да се чуват експлозии. Военните разминират двата бряга на Днипро, а властите постоянно предупреждават за висока минна опасност. През последните седмици руските дронове масово засипват региона с мини. Въпреки това примирието дава възможност за спешни ремонти. Максим, който работи за регионалното енергийно предприятие, разказва, че цели екипи пътуват до села, където не са стъпвали от години. Комуналните служби поправят водопроводи, изграждат нови бомбоубежища и поддържат чистотата пред разрушената сграда на регионалната администрация.

На пазара на „Улицата на мира“ също има защитни мрежи. Тетяна, която живее наблизо и продава пица, разказва, че кучето ѝ Леончик лае по дроновете от балкона. Преди два-три месеца в района ежедневно горяли коли, но тя не иска да напусне родния си град. По щандовете има сметана, плодове, месо и спортно облекло, а хората пазаруват почти както преди войната. Олександра, дошла с дъщеря си да посети баба си, се надява примирието да остане, но всички се страхуват, че то ще свърши и отново ще стане много лошо.

Местните власти и военните споделят тези страхове. По техни данни руските войски са използвали примирието, за да докарат нови войници, муниции и снаряжение на левия бряг на Днипро. Телеграм каналът „От Мариупол до Карпатите“, свързван с руската бойна част „Ескадрон“, отправя заплахи, че цивилните трябва да напуснат Херсон до полунощ и че примирието важи само до определен момент.

Общественият транспорт е една от основните цели на руските атаки. Днес някои линии изминават само половината от предишните си маршрути, защото шофьорите не смеят да карат до брега на реката, макар в момента обстрел да няма. Повечето жители на крайбрежните квартали са напуснали домовете си след въздушните удари от миналото лято. Мнозина използват примирието, за да ги нагледат, а такситата дотам искат около 200 евро. Има и социални таксита – десетина коли, поддържани от местни организации и градските власти, които безплатно превозват възрастни хора до болници или администрацията. През октомври те са обслужили над 460 души, а други 110 са били докарани от „червените зони“.

Около две трети от жителите на Херсон се смятат за нуждаещи се от защита, предимно пенсионерите. 90-годишната Лидия Михайливна е прекарала десет дни в болница, след като при удар с граната прозорците на жилището ѝ са се изпочупили. Това е трети подобен случай. В двуетажния блок, в който живее, са останали само тя и един съсед. В първите години на войната тя се е грижила за съпруга си, а сега вече е късно да се мести. Няма близки, при които да отиде, а единствената ѝ правнучка е в чужбина. „Много е страшно, болезнено и горчиво“, казва жената за самотния си живот по време на войната.