Сравнение на жизнения цикъл на четири вида сламки – стандартни пластмасови, хартиени, биоразградими пластмасови и био-полиетиленови – показва, че хартиените не са по-безвредната алтернатива. При показателя за канцерогенно въздействие хартиените сламки имат 6,33 пъти по-висока стойност от стандартните пластмасови. Това е моделна оценка на емисиите и веществата от производството и обезвреждането, а не вероятност човек да се разболее от рак.

Био-полиетиленовите сламки са с 16,18 пъти по-висок показател, а биоразградимите пластмасови – с 3,34 пъти. Хартиените имат и 2,04 пъти по-високо въздействие върху подкиселяването на почвите и водите, 1,62 пъти по-висок показател за фини прахови частици и 2,23 пъти по-висок за изчерпване на озоновия слой спрямо стандартните пластмасови.

Стандартните пластмасови сламки показват най-ниско въздействие в 10 от 16 категории, включително климатични промени, замърсяване с фини частици и човешка токсичност. Био-полиетиленът, произведен от растителни суровини, но не биоразградим, е с най-високи стойности в 10 категории. При изчислението се приема, че 73,6% от изхвърлените сламки се изгарят, а 26,4% се депонират; всички материали трудно се рециклират заради малкия размер, покритията и лепилата.

Препоръката е заведенията да не предоставят сламки автоматично, независимо от материала, а само при поискване. Политиката, която разчита на неефективни заместители, трябва да бъде преосмислена.