Доходността по 10-годишните френски държавни облигации премина 5% и достигна 5,06–5,11% — най-високото ниво от 24 години. Това означава, че Франция вече плаща повече за ново финансиране, а цената на френския дълг надхвърли тази на американските 10-годишни облигации за първи път от 2013 г.

Натискът идва от бюджетна несигурност и политическо напрежение. Премиерът Себастиан Лекорню настоява за съкращаване на разходите с 54 млрд. евро в бюджета за 2027 г., но разделеният парламент блокира част от мерките. Публичният дълг е 3,6 трлн. евро, или близо 120% от БВП, а бюджетният дефицит е 5,1% от БВП в края на миналата година. Националната статистика отчита същия размер за 2025 г., докато Европейската комисия прогнозира дълг над 120% от БВП през 2027 г. Финансовият министър Ролан Лескюр предупреди, че кабинетът може да използва член 49.3 от Конституцията, за да прокара бюджета без обикновено парламентарно гласуване.

Спредът между френските и германските 10-годишни облигации достигна 150 базисни пункта. Инвеститорите го следят като знак за риска на френския дълг спрямо водещата икономика в еврозоната. Натискът се пренесе и върху еврото, което падна до 17-месечно дъно спрямо долара. CAC 40 поведе спада на европейските борси, а понижението обхвана и STOXX 600.

Европейските финансови институции поевтиняха с 10% за шест седмици, а трите най-големи френски банки загубиха 17% от пазарната си капитализация. Банковата система все пак разполага с по-високи капиталови буфери, отколкото около дълговата криза през 2011 г. Европейските банки държат държавни облигации за около 4,3 трлн. евро, но делът на националния дълг в портфейлите им е спаднал до 41% спрямо над 50% преди десетилетие. Експозицията на водещите френски кредитори към вътрешния държавен дълг е между 15% и 30% от първокласния им капитал. Френските банки остават уязвими, защото са сред най-големите емитенти на дълг на едро в ЕС: при всяко ново рефинансиране по-високата доходност увеличава разходите им.