Франсис Фукуяма е американски политически мислител, роден на 27 октомври 1952 г. в Чикаго и израснал в Ню Йорк; днес навършва 74 години. Завършва класическа филология в „Корнел“ и получава докторска степен по политология от Харвард през 1981 г. Работи в RAND и в Държавния департамент на САЩ, преди да се утвърди като изследовател на демокрацията, държавата и международния ред.

Световна известност му носи есето „Краят на историята?“ от 1989 г., превърнало се три години по-късно в книгата „Краят на историята и последният човек“. Фукуяма не твърди, че войните и кризите изчезват. Под „край на историята“ той разбира края на голямото идеологическо съперничество на модерната епоха: след поражението на фашизма и кризата на комунизма либералната демокрация с пазарна икономика остава единствената политическа система с универсална претенция. Тезата му стъпва на Хегел и на интерпретацията му от Александър Кожев, като поставя в центъра не само материалното благополучие, а и търсенето на признание за човешкото достойнство.

Книгата предизвиква голям спор. Критиците я смятат за прекалено оптимистична и свързана със западното усещане за триумф след Студената война. Последвалите войни, авторитарни управления, популизъм и напрежение между САЩ и Китай често се използват като доказателство, че историята не е приключила. По-късните книги на Фукуяма обаче показват изместване от идеологическите сблъсъци към качеството на институциите. В „Началото на политическия ред“ той проследява възникването на държавата, върховенството на закона и политическата отчетност, а в „Политически ред и политически упадък“ предупреждава, че демокрацията не е достатъчна без способна държава, която прилага правилата и предоставя обществени услуги.

В „Идентичност“ Фукуяма изследва как стремежът към признание може да се превърне в политическо негодувание и да направи демокрациите уязвими, когато политиката се възприема единствено като борба между групи. В „Либерализмът и неговите недоволства“ той защитава принципа за равни права, но признава, че либералните общества пораждат напрежения – икономическо неравенство, културни конфликти и загуба на контрол. Затова днешният Фукуяма не говори за автоматична победа на демокрацията. Според него либералната демокрация не е безгрешна и не е защитена от упадък, но засега не е намерен по-убедителен модел, който да съчетава политическа свобода, признание и мирна смяна на властта. Новата му мемоарна книга „В царството на последния човек“ от 2026 г. се връща към личния и интелектуалния му път и напомня въпроса какво се случва с човека, когато големите исторически битки изчезнат, но желанието за смисъл, достойнство и признание остава.